3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 866
С., 01.07. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 30 юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 268/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. О. Р. против въззивно решение № 107 от 23.11.2010 г. по гр. дело № 135/2010 год. на Силистренски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 49 от 04.05.2009 год. по гр. дело № 56/2009 год. на Тутракански районен съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя да се признае за установено по отношение на Л. С. М., че е собственик на лично основание на придобития по време на брака им апартамент № 12, находящ се в бл. „Чинар”, вход А, етаж 4, [населено място] с площ 86,80 кв. м на основание чл. 21, ал. 1 СК (отм.).
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят излага съображения за процесуално и материално -правна незаконосъборазност на обжалваното решение. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с представена съдебна практика – съдебни решения на ВС и ВКС по приложението на чл. 133 ГПК (отм.), чл. 13 и чл. 14, ал. 4 СК (отм.), чл. 19, ал. 3 и чл. 21 СК (отм.), като съдът не е обсъдил доказателствата по делото, в частност свидетелски показания, установяващи произхода на средствата при закупуването на процесния апартамент.
Ответницата Л. С. М. в писмен отговор на касационната жалба поддържа, че представената с изложението съдебна практика касае спорни обстоятелства по допустимостта на свидетели по конкретните дела, а виждането, че презумцията за съвместен принос може да се обори с всички доказателствени средства, включително и разпит на свидетели, с обжалваното решение е разрешен в съответствие с тази практика, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск с правно основание чл. 21 СК (отм.) намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа изведен правен въпрос от значение за изхода на делото като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението са развити съображения относими към правилността на обжалваното решение, което е основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, и не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Чрез твърдения за нарушаване на чл. 235, ал. 2 ГПК, поради необсъждане на свидетелски показания във връзка с правомощията на въззивния съд по чл. 269 ГПК, жалбоподателят се стреми да ревизира извода на съда за недоказаност на пълна трансформация на лично имущество в придобиване собствеността на апартамента, с оглед прието, след преценка на представените по делото писмени и гласни доказателства, че средствата с които е закупено жилището нямат личен произход по смисъла на чл. 20, ал. 1 СК (отм.). Съдържанието на вътрешното убеждение на съда за неоснователност на иска и начина, по който то е формирано, имат отношение към обосноваността на съдебното решение, а това не може да се проверява в производството по допускане на касационно обжалване. С оглед наведени в изложението твърдения за необсъдени доказателства, следва да се посочи, че въззивният съд е обсъдил всички допустими и относими към спора доказателства, преценил ги е поотделно и в тяхната съвокупност, отчел е наличните данни за евентуална заинтересованост на свидетелите, посочил е защо приема за ирелевантни вътрешните отношения между продавача на имота с едно трето лице, след обсъждане в тази връзка на писмените и гласни доказателства, което идва да покаже, че формирано по този начин, вътрешното убеждение на съда не е осъществено в нарушение на процесуални правила. В този смисъл, представената съдебна практика по конкретни случаи не влиза в противоречие с обжалваното решение и изключва основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на другата страна съдебни разноски в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 107 от 23.11.2010 год. по гр. дело № 135/2010 год. на Силистренски окръжен съд.
ОСЪЖДА Е. О. Р. да заплати на Л. С. М. съдебни разноски за касационното производство в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ