3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 868
С. 4.07. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 308/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП, [населено място], подадена от процесуалния му представител-ст.юк. М. К. срещу въззивно решение № 747 от 18.10.2010 г. по гр. дело № 2285/2009 г. на Софийски апелативен съд.
В изложението се поддържа, че е налице произнасяне в решението по материалноправен въпрос, който е обуславящ за изхода на делото и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото-основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Това е въпроса относно приложението на нормата на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК.
Ответниците по касационната жалба не са подали писмен отговор.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение № 31/30.06.2009 г. по гр.д. № 568/2008 г. на Пернишкия окръжен съд и въззивният съд е постановил друго, с което е отхвърлен предявеният от ТД на НАП, [населено място] срещу [фирма], [населено място], Р. В. Г. и Е. К. Я. иск за обявяване на основание чл. 216, ал.1,т.4 ДОПК за недействителна по отношение на държавата, като извършена с намерение за увреди публичния взискател, на покупко-продажба на апартамент № 57, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] материализирана в нот.акт № 51, том І, рег. № 1803, дело № 48/2008 г. на нотариус Р. М., с район на действие- Районен съд, [населено място], сключена между Р. В. Г. и Е. К. Я.. Въззивният съд е приел, че сделката е сключена след датата на установяване на публичното задължение с данъчен ревизионен акт № 1200 от 5.01.2005 г., връчен на Р. Г. по реда на чл.50, ал.1,т.2 Д. /отм./, но че не е установена по положителен начин втората предпоставка за уважаване на иска- сключване на сделката с намерение за увреждане на публичния взискател. Приел е, че при иск по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК намерението за увреждане не се предполага, а доказателствената тежест по отношение на намерението при този иск се носи от ищеца.
В изложението за допускане на касационно обжалване се поставя материалноправният въпрос по приложението на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК във връзка с установяване намерението за увреждане на публичния взискател, като елемент на фактическия състав на посочената норма.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения материалноправен въпрос относно приложението на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК във връзка с установяване намерението за увреждане на публичния взискател, като елемент на фактическия състав на посочената норма. По този въпрос, свързан с предпоставките за обявяване относителната недействителност спрямо държавата на посочените в чл.216, ал.1,т.4 ДОПК сделки и действия с намерение да се увредят публичните взискатели, не е налице трайно установена практика на ВКС, а той е от значение за изхода на спора.
На основание чл.84, ал.1, т.1 ГПК жалбоподателят е освободен от внасяне на държавна такса.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 747 от 18.10.2010 г. по гр. дело № 2285/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛ ЕНОВЕ: