2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 871
С., 5.07. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на първи юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 255 /2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Народно събрание на Република България против въззивно решение на Софийски градски съд от 18.11.2010 г. по гр. дело № 5731/2010 год., с което е отменено уволнението на Н. Ц. Г., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т.2 КТ – поради закриване на част от предприятието със заповед № 433 от 31.08.2009 г. на главния секретар на Народното събрание, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „старши експертен сътрудник” в отдел „Парламентарна администрация и процедури” и Народното събрание е осъдено да й заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 3037,68 лв. за периода 17.09.2009 г. – 18.01.2010 г. със законна лихва , считано от 23.10.2009 г. до окончателното плащане.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя материалноправния въпрос за понятието лице по смисъла на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а КТ и представлява ли ищцата такова лице и процесуалноправния въпрос за приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК с твърдение, че съдът е следвало да обоснове решението според доказателствата по делото. Поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответницата Н. Ц. Г. в писмен отговор на касационната жалба оспорва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Излага съображения, че същото се обоснова с доводи за неправилност на решението, както и че поставените правни въпроси не дават основание за прилагане хипотезата на т. 3-та на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен въпрос е от значение за делото, с оглед приетото от съда, че ищцата е имала качеството на избран представител „пълномощник” по чл. 7, ал. 2 КТ да представлява общи интереси на работниците и служителите, работещи по трудово правоотношение при работодателя – ответник по въпросите на трудовите и осигурителните отношения и в това качество тя е участвала в свикано със заповед на главния секретар на Народното събрание – Събрание на пълномощниците на работещите състояло се на 03.06.2009 г., поради което към датата на уволнението, същата се е ползвала от особената предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 5 КТ – при уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 – поради закриване на част от предприятието, работодателят може да уволни само след предварително, изрично дадено съгласие от инспектората по труда. Това обстоятелство не е било установено от ответника, чиято е тежестта за доказване, което е дало основание съдът да приеме уволнението на ищцата за незаконно и да го отмени с произтичащите правни последици.
Чрез поставения правен въпрос жалбоподателят оспорва това качество на ищцата, установено с факта на участието й в Събранието на пълномощниците по представен списък към заповедта за свикване на събранието, в който същата е посочена на първо място. Въпросът не налага тълкуване на правната норма на чл. 7, ал. 2 КТ, ясна по съдържание, такова не е необходимо, тъй като няма непълнота на закона, приложен точно към установените по делото факти, което изключва хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 7а КТ не е предмет на спора и в този смисъл въпроса по приложението му е ирелевантен.
Процесуалноправният въпрос по приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК, задължаващ съда да постанови решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона не е основание за селектиране на касационната жалба по критерия на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По приложението на правната норма има трайно установена съдебна практика, според която в мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правно -релевантни факти и посочва, кои факти намира за установени, и кои намира за недоказани. Мотивите на обжалваното решение отговорят в пълна степен на посочената съдебна практика. Жалбоподателят не поддържа необходимост от промяна на съдебната практика, което изключва хипотезата на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Следва да се отбележи, че позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в изложението е формално, тъй като не е мотивирано съобразно изискванията на т. 4 на ТР №/09.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.11.2010 г. по гр. дело № 5731/2010 год. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ