3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 846
С. 27.06. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 350/2011 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Окръжна прокуратура [населено място], срещу въззивно решение № 305 от 6.12.2010 г. по гр.д. № 508/2010 г. на Хасковския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 99 от 25.05.2010 г. по гр. дело № 263/2009 г. на Свиленградския районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Т. Д. Т. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за сумата 5261.86 лв., претендирана като обезщетение за претърпяни имуществени вреди за периода 11.11.2003 г. – 15.03.2005 г., резултат от повдигнато обвинение в извършване на престъпление, което е било прекратено.
Ответникът Т. Д. Т. не е подал писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос относно ангажиране отговорността Прокуратурата на Република България по чл.2 ЗОДОВ когато не е била доказана пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между твърдяното увреждане и действия или акт на Прокуратурата.
С обжалваното решение, Хасковският окръжен съд е уважил предявеният от Т. Д. Т. срещу Прокуратура на Р. България иск за заплащане на обезщетение в размер на сумата 5261.86лв.- обезщетение за имуществени вреди, което е определил с оглед размера на трудовото възнаграждение, което Т. не е получавал в периода от отстраняването му от длъжност до възстановяването.
Поставения в изложението въпрос- носи ли самостоятелна отговорност прокуратурата за обезщетяване на имуществени вреди, тъй като органът по назначаване, а не прокуратурата е извършил отстраняване на ищеца от длъжност се поддържа, че е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР № 3 от 2004 г, т.10 на ОСГК на ВКС.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения материалноправен въпрос.
Поставеният въпрос е съществен за изхода на делото, но той не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика. В цитираното тълкувателно решение е дадено указание, че когато незаконно действие или акт на администрацията се осъществяват по нареждане на органите на следствието или прокуратурата, административния орган не носи отговорност. Конкретната хипотеза е сходна, тъй като макар прокуратурата да не е наредила изрично отстраняването на ищеца от длъжност, административния орган във всички случаи, когато е образувано наказателно производство срещу държавен служител за престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква „а“ от Наказателния кодекс, е длъжен да го отстрани временно от работа, на основание чл.100, ал.2 от Закона за държавния служител, като съгласно ал.3 на чл.100, държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен, а съгласно чл.100, ал.4, държавният служител, който е бил незаконно отстранен от работа, има право на обезщетение при условията и по реда на ЗОДОВ. Следователно и при липса на изрично нареждане от страна на прокурор, след като е повдигнато обвинение срещу държавен служител за престъпление в това му качество, законът постановява съответният орган да извърши действието по отстраняването от длъжност. Както е посочено в ТР № 3/2004 г. в този случай органът по назначаването на държавния служител не носи отговорност, тъй като действията му са законни- той е длъжен да отстрани от длъжност обвиняемият. Наличието вреди от незаконни действия или акт на прокуратурата се преценява при определяне глобалния размер на обезщетението по чл.2 ЗОДОВ, от което следва, че съдът преценява настъпилите от действията на прокуратурата имуществени вреди, включително и имуществените вреди от неполучено възнаграждение от държавния служител, който е бил временно отстранен, поради повдигнатото обвинение. Като е преценил настъпилите вреди и е присъдил обезщетение за тях, въззивният съд е действал в съответствие със задължителното тълкуване на материалния закон, дадено в ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС.
Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения материалноправен въпрос. Правният въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им. По поставения правен въпрос има задължителна съдебна практика, която не се нуждае от промяна.
По изложените съображения, съдът в настоящия състав намира, че не са налице основанията на чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК и обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 305 от 6.12.2010 г. по гр.д. № 508/2010 г. на Хасковския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: