О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
гр. София, 19.09. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
Като изслуша докладваното от съдия Б. ч. гр. д. № 3228/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. И. Т. и В. И. Т., чрез адвокат Д. Г. против определение № 240 от 28.03.2016 г., постановено по в. ч. гр. д. № 171/2016 г. по описа на Пернишкия окръжен съд.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът Софийски градски съд, чрез процесуалния си представител С. Рулинска е подал писмен отговор, в който излага твърдения за неоснователност на частната жалба.
ВКС допуска касационното обжалване на тези определения, когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното:
С обжалваното определение е потвърдено определение от 10.11.2015 г. по гр. д. № 781/2015 г. на Районен съд – Перник, с което е прекратено производството по делото в частта по евентуалните искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ, предявени от П. И. Т. и В. И. Т. против Софийски градски съд за солидарно изплащане на сумите от по 15 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства.
Частните жалбоподатели молят обжалваното определение да бъде отменено като неправилно, респ. обезсилено като недопустимо. Твърдят, че производството по чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ срещу евентуалния ответник – Софийски градски съд е процесуално допустимо и че по въпроса за неговата отговорност първоинстанционният съд е следвало да се произнесе с акт по същество. Считат, че поради така посочената в ЗСРС специфика на дейностите по прилагането на СРС и дейността на Софийски градски съд, която в случая предхожда самото ползване и прилагане на СРС, участието в процеса на съда като евентуален ответник се явява необходимо и задължително.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК са формулирали следните два правни въпроси, с които жалбоподателите обосновават допускането до касация, а именно:
(1) „Допустимо ли е, при вече конституиран ответник и приет за разглеждане иск за солидарно осъждане на тримата ответници, а именно – ГД „Криминална полиция“, ДА „Технически операции“ и СГС /последния – именно новоконституиран ответник/, съдът с определение и преди да събере всички доказателства по делото, да пререшава спора по същество, като прекратява производството по отношение новоконституирания такъв – СГС?“ и
(2) „При наличие на материалноправни предпоставки за другарство по делото, за което сочат нормата на чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ, във връзка със специалните норми на чл. 3 и чл. 4 ЗСРС, а именно, че отговорността на държавата в конкретния случай предполага участието на повече от един субект, а в случая тримата ответници ГД „Криминална полиция“, ДА „Технически операции“ и СГС, които макар и в различна стенеп, но имат съвместно участие по отношение прилагането на СРС, допустимо ли е съдът да прекратява производството по отношение на един от ответниците с определение не следва ли да се произнесе по този въпрос с решението си по делото?“
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основанията за допускане до касационен контрол на обжалваното определение. Основание за селектиране на касационните жалби е произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните изводи на съда. По отношение на този въпрос следва да е налице едно от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Изведените въпроси нямат горепосоченото правно значение. Съобразно даденото тълкуване в т. 1 от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно определение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. В разглеждания казус решаващите мотиви на въззивния съд касаят пасивната процесуалноправна легитимация на съда като ответник по предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд правилно е съобразил задължителните разяснения, дадени в ТР № 5 от 15.06.2015 г. по т. д. № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които е недопустимо съдилищата да отговарят като ответници (субституенти на държавата) по искове по чл. 2 ЗОДОВ, освен в хипотезите на ал. 1, т. 4 и т. 5 – за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липсата на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно.
Изведените от касаторите правни въпроси са несъотносими към предмета на спора, разрешен с обжалваното въззивно определение, тъй като в случая става дума за процесуална недопустимост на исковата молба по отношение единия ответник. Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, за която съдът следи служебно при всяко положение на делото. Въпросите, които касаят допустимостта на иска предхождат въпросите, които касаят неговата основателност. Като прекратява производството по отношение новоконституиран ответник, съдът не „предрешава“ спора по същество, нито пък дължи произнасяне с решение по претенцията на ищците спрямо ненадлежно легитимирана страна.
За пълнота на изложението следва да се посочи че в горепосоченото Тълкувателно решение е дадено разяснение, че дори само един правозащитен орган да представлява държавата по искове по чл. 2 ЗОДОВ, то това не би могло по никакъв начин на наруши принципа за пълно обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди вследствие незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 240 от 28.03.2016 г., постановено по в. ч. гр. д. № 171/2016 г. по описа на Пернишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: