1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 925
С., 22.07. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1680 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. С. К. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Я. В. от АК-С., против въззивно решение от 27.05.2010 г., постановено по в.гр.д. № 4605/2009 г. на Софийския градски съд, Въззивно отделение, ІV „А” състав, с което като е потвърдено решението от 13.01.2009 г. на Софийския районен съд, 24 с-в, постановено по гр.д. № 10953/2005 г., са отхвърлени предявените от С. С. К./конституиран по реда на чл. 120 ГПК/отм./ на мястото на починалата ищца в хода на делото У. А. С./ против М. К. С., М. К. И. и Р. К. П., и тримата от [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 1500 лв. като получена без основание, иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 100 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 07.05.1986 г. до 01.12.2005 г. и иск по чл. 72 ЗС за заплащане на подобрения, извършени в нерегулирано дворно място с площ от 500 кв.м., находящо се в землището на [населено място] – С., м. „Орницата” имот пл. № 98, к.л. Б-18-1-Г, при описани граници, на обща стойност 1547,31 лв.
В касационната жалба, касаторът изразява становище, че постановеното решение от въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закони. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът твърди, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, обусловил изхода на делото, в противоречие с практиката на ВКС. Изведените материалноправни въпроси са – от кой момент тече погасителната давност за връщане на полученото/престирана парична сума/ по предварителен договор за продажба на недвижим имот, който не е бил обявен за окончателен, както и от кой момент тече погасителната давност за вземания на добросъвестния и недобросъвестен владелец за подобрения в чужд имот. В подкрепа на твърденията си касаторът е представил следните съдебни актове: решение № 325 от 05.02.1965 г. по гр.д. № 2406/1964 г. на ВС, І г.о., решение № 548 от 15.10.1960 г. по гр.д. № 5664/1960 г. на ВС, ІV г.о., решение № 1312 от 21.05.1963 г. по гр.д. № 805/1963 г. на ВС, І г.о., решение № 1942 от 14.09.1963 г. по гр.д. № 5910/1963 г. на ВС, І г.о.
Ответниците по касационната жалба М. К. С., М. К. И. и Р. К. П., и тримата от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. Г. от АК-С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорват жалбата и изразяват становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлени искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, обусловен от него иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и по чл. 72 ЗС, с цена на исковете над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и по чл. 72 ЗС, въззивният съд е приел, че исковете са погасени по давност. Приел е, че иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е основателен, но е погасен по давност, като началото на давността започва да тече от сключване на нищожния договор за покупко-продажба през 1986 г., когато плащането е извършено без основание. В хипотезата на плащане на неосъществено основание, давността за почва да тече с невъзможността за настъпване на бъдещото основание, а това е погасяването на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на конвертирания предварителен договор, като най-късно започва да тече с предявяване през 1996 г. на иска по чл. 108 ЗС от наследниците на продавача/обещател/, който имплицитно съдържа тяхното отричане на предварителния договор. Във всички случаи при предявяване на иска на 01.12.2005 г., същият е бил погасен по давност с оглед разпоредбата на чл. 110 ЗЗД. С погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания съобразно чл. 119 ЗЗД, а именно лихвата за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Погасено е и вземането за извършените в процесния имот подобрения, като давността е започнала да тече от момента, в който е предявен през 1996 г. ревандикационният иск срещу владелеца – починалата ищца и вземането за подобрения се е погасило през 2001 г.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, съобразно разрешението дадено в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно постановления на Пленума на ВС, тълкувателни решения на ВКС и решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК. Тъй като такава практика не е посочена от касатора, а са представени решения на отделни състави на ВС в случая е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – правен въпрос решаван противоречиво от съдилищата. В случая по поставения материалноправен въпрос – от кой момент тече погасителната давност за връщане на полученото/престирана парична сума/ по предварителен договор за продажба на недвижим имот, който не е бил обявен за окончателен, приетото във въззивното решение е в синхрон с трайната съдебна практика и не е решаван противоречиво от съдилищата. В тази връзка, когато плащането е извършено без основание началото на давността започва да тече от сключване на нищожния договор, поради липса на нотариална форма, за покупко-продажба през 1986 г., а в хипотезата на плащане на неосъществено основание, давността започва да тече с невъзможността за настъпване на бъдещото основание, а това е погасяването на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на конвертирания предварителен договор, като най-късно тя започва да тече с предявяване през 1996 г. на иска по чл. 108 ЗС от наследниците на продавача/обещател/, който имплицитно съдържа тяхното отричане на предварителния договор, т.е. във всички случаи при предявяване на иска на 01.12.2005 г., същият е бил погасен по давност с оглед разпоредбата на чл. 110 ЗЗД. По втория материалноправен въпрос е налице задължителна съдебна практика – т. 13 на постановление на Пленума на ВС № 6 от 27.12.1974 г. по някои въпроси относно подобренията върху недвижим чужд имот, съгласно която погасителната давност за вземане на добросъвестния и недобросъвестния владелец за подобрения в чужд имот започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяване на иск за имота. В случая в съответствие с тази задължителна практика съдът е приел, че за вземането за извършените в процесния имот подобрения давността е започнала да тече от момента, в който е предявен през 1996 г. ревандикационният иск срещу владелеца – починалата ищца и вземането за подобрения се е погасило през 2001 г.
В заключение, по поставените материалноправни въпроси, обусловили изхода на делото, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с трайната съдебна практика и задължителната такава, поради което не са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от от 27.05.2010 г., постановено по в.гр.д. № 4605/2009 г. на Софийския градски съд, Въззивно отделение, ІV „А” състав, по касационна жалба с вх. № 59133 от 17.08.2010 г. на С. С. К. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: