ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 54
С., 21.01.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 739/2010 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му – адв. П.Д. срещу въззивно решение от 17.07.2009 г. погр. дело№ 365/2009 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е отменено решение от 19.01.2009 г. по гр.д. № 717/2008 г. на Кюстендилския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. И. Н. срещу [фирма] иск за сумата 4362 лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ и същият е уважен за тази сума, и е потвърдено в частта, с която са уважи предявените от Н. искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
В изложението за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос касаещ приложението на чл.193 КТ и по точно достатъчно ли е в обяснението да фигурира името на нарушителя и наличието на някакви обяснения, подписани от същия, по който въпрос практиката била противоречива – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Цитирано е решение по гр.д. № 1235/2004 г. на Върховния касационен съд, III г.о. Поддържа се също, че съдът се е произнесъл и по въпроса за приложението на чл.225, ал.1 КТ относно това чия е доказателствената тежест за установяване на оставането без работа, за неправилност на извода, че несвоевременното представяне на доказателства за оставането без работа е поради особени непредвидени обстоятелствата нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се отказ да се допусни съдебно-икономическа експертиза, по който въпрос практиката била противоречива, а и същият бил от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото- основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 и т.З ГПК. Цитирани са решения на
евстви па ВКС. решение ни гр.д. № 1084/97 Г. на III Г.О.; решение
по гр.д. № 1085/2005 г. на III г.о. и решение по гр.д. № 433/92 г. на ВС, III г.о.
Ответникът по касационната жалба В.
И. Н. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане до касационно оожалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на III г.о.
намира, не касационната жалба с подадена в срока по чл.283 ГПК,
срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
Не е налице основанието по чл.280. ал.1. т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по материалноправния въпрос трябва ли да имат определен предмет обясненията, които работодателят иска от работника за да е спазена разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ.
На поставения въпрос вече е отговорено с постановени на основание чл.290 ГПК решения на ВКС, като напр.
Решение № 322 ОТ 3.03.2010 Г. ПО гр.д. J№ 3U1/2UUV Г. на Ш Г.О. В
същото е даден отговор в смисъл, че изслушването на работника или служителя, или приемането на писмените му обяснения е
ЧЯДТ>ТТжение ня ряйптпдятрла. Топя действие е нает от
дисциплинарната процедура и е нейно задължително изискване.
Искапьто ла даване на иблененпи, коеш ИЗХОЖДа ОТ НОСИТеЛЯ На
дисциплинарната власт, както и даването на такива пред носителя на дисциплинарната власт, или адресирано до него или до
упъттнпл/! пщено лице, което е във връзка с допуснати конкретни
нарушения на трудовата дисциплина насочва към открито дисциплинарно ироизьодетво. Практиката на върховния касационен съд е последователна относно това, че обясненията които работодателят иска от работника или служителя трябва да имат
ОППеяелеН предмет- ДЯ Ге ПТНЯГЯТ ПП нярутттрниатя, 5Я конто субекта
на дисциплинарната власт следва да реши дали ще бъде
санкциониран нарушителя пи чл. 188 КТ. В ЮЗИ еМИСЬЛ е И
представеното от жалбоподателя решение по гр.д. № 1235/2002 г. на ВКС, III г.о. С обжалваното въззивно решение е прието, че е не спазена процедурата по чл.193, ал.1 КТ, защото представеният документ означен като „регистрация за нарушение № 6042883“ не съставлява обяснение по смисъла на посочения законов текст. От него не може да се направи извод, че то е дадено от работника във връзка с поискано от работодателя обяснение за нарушения на трудовата дисциплина по чл.187 т.1, т.З и т.10 КТ. От отразеното в нега „защо по време на работа в офис С. не изпълняваш служебните си задължения, а спиш“ не може да се направи извод, че обясненията се отнасят до нарушенията, за които субекта на дисциплинарната власт следва да реши да бъде си наказан нарушителя по чл.188 КТ. В случая наложеното дисциплинарно уволнение е за „системно неизпълнение на трудовите задължения, като времето на престоя в офиса в [населено място] прекарва в сън и ангажира околните да го будят, или си търси компания, като пречи на работата на колегите си, с което е нарушил ОД-03-06-11- „.
Приетото от съда, че представения документ не съставлява обяснение по смисъла на чл.193, ал.1 КТ не е в противоречие с даденото разрешение на същия в задължителната практика на Върховния касационен съд. Поисканите обяснения по чл.193, ал.1 КТ трябва да са за извършени от работника или служителя дисциплинарни нарушения, които следва да са уточнени и по време, а в случая нито в искането, нито в заповедта са конкретизирани по време.
По поставения в изложението въпрос за приложението на чл.225, ал.1 КТ относно това чия е доказателствената тежест за установяване на оставането без работа, за неправилност на извода, че несвоевременното представяне на доказателства за това обстоятелство е поради особени непредвидени обстоятелствата нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се отказ да се допусне съдебно-икономическа експертиза също не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Приложените към изложението решения на Върховния касационен съд не обосноват извод за противоречиво разрешаване на поставения въпрос, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
В решение № 231 от 21.05.1998 г. по гр.д. № 1084/97 г. на ВКС, III г.о. е прието, че обезщетение при незаконно уволнение се дължи за не повече от шест месеца, както и че същото се определя на база брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението. В решение № 109 от 21.03.2001 г. по гр.д. № 1085/2000 г. на ВКС, III г.о. е прието, че обезщетението по чл.225, ал. 1 КТ е в зависимост от оставането без работа, респ. от липсата на последващо трудово правоотношение, по силата на което работникът или служителят да е получавал възнаграждение в шестмесечния срок след уволнението. В решение № 531 от 19.07.1990 г. по гр.д. № 467/1990 г. на ВС, III г.о. съдът е приел, че обезщетение по чл.225, ал.1 КТ се дължи, когато вследствие на незаконно уволнение работникът е останал без работа и от това е претърпял вреди и в решение № 625 от 30.06.1992 г. по гр.д. № 433/1992 г. на ВС, III г.о. даденото разрешение е, че уважаването на иска за отменяване на уволнението предпоставя уважаване на останалите искове, за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение, доколкото такива са предявени.
В обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищеца е доказал оставането си без работа в шестмесечния срок след уволнението, с представената трудова книжка, и му е присъдил обезщетение в размер на шест брутни трудови възнаграждения. Приел е, че непредставянето в срок на трудовата книжка се дължи на особени непредвидени обстоятелства по см. на чл.313 ГПК.
Предвид изложеното, приетото от въззивния съд за да уважи иска по чл.225, ал.1 КТ не влиза в противоречие с дадените разрешения по приложението на чл.225, ал.1 КТ в цитираните решения.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1,т.З ГПК по въпроса за приложението на чл.225, ал.1 КТ. Нормата е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й има трайна и безпротиворечива практика, която не се нуждае от промяна.
Останалите съображения, касаят обосноваността на атакувания съдебен акт, което е основание за неправилност на решението по чл.281, т.З ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г.о.
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 17.07.2009 г. по гр. дело № 365/2009 г. на Кюстендилския окръжен съд, по касационната жалба на [фирма], [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: