5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1297
С., 20.11. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 599 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Военно формирование 26070-П. [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. С. М., против въззивно решение № 401 от 12.03.2011 г., постановено по в.гр.д. № 392/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, VІ граждански състав, с което като е потвърдено решение № 4317/30.11.2011 г. на Пловдивския районен съд, ХІ граждански с-в, постановено по гр.д. № 8408/2011 г., са уважени предявените от С. М. К. от [населено място] срещу Военно формирование 26070-П., искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ – за сумата от 3 827,88 лв.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по правни въпроси от материално естество, а именно – обективната невъзможност по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ трябва ли да бъде трайна, колко трайна и какво означава трайна и продължителна невъзможност за изпълнение на трудовия договор както и отпадането на причината, поради която работникът е изпаднал в обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор има ли правно значение за прекратяването му на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, за които твърди, че е са решавани противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Приложена е съдебна практика, както следва: решение № 143 от 28.04.2009 г. по в.гр.д. № 120/2009 г. на Старозагорския окръжен съд, решение № 2386 от 22.12.2011 г. по гр.д. № 7061/2010 г. на Русенския районен съд, решение от 22.02.2011 г. по гр.д. № 1175/2010 г. на Козлодуйския районен съд и определение № 1335 от 02.11.2009 г. по гр.д. № 984/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК. За представените въззивно и първоинстанционни решения липсват данни, че са влезли в сила, поради което те, както и определението на ВКС по чл. 288 ГПК не съставляват противоречива съдебна практика, съгласно разрешенията, дадени в т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и т. 1 на Тълкувателно решение № 2/2010 г. от 28.09.2011 г. по т.д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не следва да се вземат предвид от настоящата инстанция при преценката за допустимост на касационното обжалване.
Ответницата по касационната жалба С. М. К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. Б. от АК-П. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, въззивният съд е приел, че заповедта на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ е незаконосъобразна, тъй като не е било налице основанието за уволнение по този законов текст, а именно да е налице обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, поради появила се законна пречка, извън волята на страните по трудовия договор работникът или служителят да изпълнява трудовите си задължения, наличието на която е несъвместимо с изпълняваната работа. Тази обективна невъзможност трябва да е с траен характер като към датата на прекратяване на трудовия договор да няма изгледи същата да е временна и да отпадне. В случая съдът е приел, че такава обективна невъзможност с траен характер не е била налице, тъй като е била налице временна пречка ищцата да изпълнява задълженията си в пълен обем предвид отнетия й достъп до класифицирана информация с оглед на образувано срещу нея наказателно производство, за която работодателят е бил наясно и е освободил ищцата на това основание преди на същата да бъде върнат отнетия достъп до класифицирана информация, което обстоятелство е било очаквана последица от приключилото производство по образувано срещу нея АНД № 109/2011 г. с влязло в сила решение, с което тя се освобождава от наказателна отговорност.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В случая като основание за допускане на касационно обжалване са посочени хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Поставените от жалбоподателя два материалноправни въпроса за приложението на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ са от значение за изхода на делото, но същите са решени от въззивния съд в съответствие с постановената по тях задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, а именно – решение № 342 от 04.10.2011 г. по гр.д. № 11/2011 г. на Четвърто гражданско отделение на ВКС, в което е прието, че при уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, работодателят трябва да докаже, че има създадена нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно. Причините, които са породили тази невъзможност трябва да са непреодолими за и от страните. В съответствие с тази задължителна съдебна практика, въззивният съд е приел, че в конкретния случай такава обективна невъзможност с траен характер не е била налице, тъй като за ищцата е била налице временна пречка да изпълнява задълженията си в пълен обем предвид отнетия й достъп до класифицирана информация, за която работодателят е бил наясно и е освободил ищцата на това основание преди на същата да бъде върнат отнетия достъп до класифицирана информация, което обстоятелство е било очаквана последица от приключилото производство по образувано срещу нея АНД № 109/2011 г. с влязло в сила решение, с което тя се освобождава от наказателна отговорност.
При тези данни, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира искането на жалбоподателя за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за неоснователно, тъй като с въззивното решение е даден отговор на поставените въпроси от значение за изхода на спора, но те не са решавани противоречиво от съдилищата. Жалбоподателят не е представил влезли в сила съдебни решения, в които поставените въпроси по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ са решени противоречиво.
Не са налице и предпоставките и на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – поставените въпроси да имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Това е така, тъй като под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането.
И. доводи за неправилност на съдебното решение по чл. 281, т. 3 ГПК са касационни основания и не съставляват основания за преценка допустимостта на касационното обжалване в стадия на селектиране на касационните жалби.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените разноски за касационното производство в размер на 360 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 401 от 12.03.2011 г., постановено по в.гр.д. № 392/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, VІ граждански състав, по касационна жалба с вх. № 9047/10.04.2012 г. на Военно формирование 26070-П. [населено място].
ОСЪЖДА Военно формирование 26070-П. [населено място], [улица] да заплати на С. М. К. от [населено място] направените разноски по делото за касационната инстанция в размер на 360/триста и шестдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: