3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 968
С., 23.09. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 17 септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
Г. Михайлова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 2131/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Х. Г. синдик на [фирма] в несъстоятелност със седалище [населено място] против въззивно решение № 649 от 15.10.2013 г. по в. гр. дело № 738/2013 г. на Русенски окръжен съд, с което е отменено решение № 1119 от 19.06.2013 г. по гр. дело № 1541/2013 г. на Русенски районен съд и на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е отменено уволнението на Г. Ц. Ш. извършено със заповед № 1 от 04.03.2013 г. издадена от синдика на [фирма] в несъстоятелност на основание чл. 190, чл. 195, вр. чл. 188, т.3, вр. чл. 330, ал. 2,т.6 КТ.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя въпроса относно възможността на бъде уважен предявен конститутивен иск за признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна, при констатирана липса на трудово правоотношение между страните, в рамките на което да съществува потестативното право предвидено в КТ да се иска отмяна и да се уважи така предявения иск. Жалбоподателят представя съдебно решение по гр. дело № 1877/2006г. на ВКС, четвърто г. о. Поддържа, че с посоченото решение по случай идентичен на разрешения по настоящето дело, искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е отхвърлен. Позовава се на противоречива съдебна практика по поставения правен въпрос като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Г. Ц. Ш. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос е относим към предмета на делото, но с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика, нито със съдебната практика установена по реда на чл. 291 ГПК със съдебно решение по гр. дело № 1387/2011 г., четвърто г. о., ВКС.
Според посочената съдебна практика правоотношението, което се създава между управителя и управляваното от него дружество не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговско право. Отношенията между управителя и дружеството се уреждат с договор за възлагане на управление (чл. 141, ал. 7 ТЗ). Съществена характеристика на този договор е равнопоставеността на субектите. Като представител на дружеството управителят има функциите на работодател, а не на работник. Визираните в Кодекса на труда ред и основания за прекратяване на трудовите договори са неприложими към реда за освобождаване на управителя. Извън обективните прекратителни основания посочени в закона (обективното гражданско и търговско право), управителят на дружеството се освобождава от длъжност по негово искане или по решение на органа, който го е избрал.
Решаващите изводи на съда за уважаване на иска не влизат в противоречие с посочената съдебна практика имаща задължителен характер.
Прието е с обжалваното решение, че ищецът е заемал длъжността управител при ответника по силата на сключено между страните споразумение като органен представител на дружеството вписан в търговския регистър. От правна страна съдът е приел, че се касае до договор за възлагане на управлението на дружеството, страните по който са равнопоставени за разлика от трудовото правоотношение и след въвеждане на нормативна уредба на отношенията управител – търговско дружество, страните не са свободни да избират вида на сключения между тях договор. Щом е постигнато съгласие изпълняваната длъжност да е на органен представител (управител), то по силата на закона (чл. 141, ал. 7 ТЗ) сключеното между тях съглашение има характеристиките на гражданско, с оглед на което ангажирането на дисциплинарната отговорност на ищеца по КТ е незаконосъборазно и уволнението подлежи на отмяна.
Представеното от жалбоподателя съдебно решение действително касае идентичен случай с процесният, но искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е отхвърлен, тъй като преди предявяване на исковете за защита от уволнение по КТ, управителят на дружеството е бил освободен от заеманата длъжност с решение на общото събрание на дружеството. Изложените в решението съображения за характера на правоотношението между управителя и управляваното от него дружеството съвпадат с приетото в обжалваното решение – правоотношението не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговско право, т. е. правните изводи съвпадат, различна е само фактическата обстановка.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 е т. 2 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 649 от 15.10.2013 г. по в. гр. дело № 738/2013 г. на Русенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ