3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 997
С., 1.10. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 24 септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
Г. Михайлова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 2249/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. А. чрез пълномощник адв. З. Д. В. адвокатска колегия против въззивно решение № 2354 от 20.12.2013 г. по в. гр. дело № 3544/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което като е отменено частично решение № 125 от 10.07.2013 г. по гр. дело № 584/2012 г. на Видински окръжен съд, В. А. А. е осъден да заплати на Министерството на отбраната 34432,54 лв., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба 14.12.2012г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация за времето на обучение пропорционално на срока на неизпълнение на договора за военна служба № 124/25.05.2010г. на основание чл. 260, ал. 1 З.; 146,95 лв. мораторна лихва върху разходите за периода от изпадането на ответника в забава 13.09.2011г. до датата, която предхожда датата на прихващането 28.09.2011г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и 4329,67лв. представляваща мораторна лихва върху разходите от датата на прихващането до подаване на исковата молба 14.12.2012 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя материалноправния въпрос – може ли съдът да приложи поднормативен акт по отменен закон при действието на нов закон от 2009г. за период на обучение 2005-2010г. Въпросът е зададен с оглед приетото от съда, че към момента на прекратяване на договора за военна служба не е била издадена МЗ№ОХ-766 от 06.10.2011 г. с оглед делегираното право на Министъра на отбраната да определя реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на основание чл. 260, ал. 4 З., поради което следва да намери приложение обявената с МЗ№ОХ-40 от 08.01.1998г. Инструкция за определяне размера на издръжката на един обучаем във ВА „Г.С.Р.” и военните училища към МО по аргумент от § 45, ал. 3 ПЗР на З., която има нормативен характер, доколкото не влиза в противоречие със сега действащия З..
Жалбоподателят се позовава на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Представя съдебни решения на инстанционни съдилища по приложението на чл. 300 З. (отм.), без данни да са влезли в сила съдебни актове.
Ответникът Министерство на отбраната в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че отговора на поставения правен въпрос се съдържа в закона – разпоредбата на § 45, ал. 3 ПЗР на З., според която до приемането на подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона се прилагат подзаконовите нормативни актове издадени по отменения Закон за отбраната на въоръжените сили на Република България, доколкото не противоречат на закона.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 260, ал. 1 З. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос не обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 260, ал. 1, т. 3 ГПК.
Според разпоредбата на чл. 260, ал. 1 З. военнослужащите освободени от военна служба на основание чл. 163, преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по чл. 142, ал. 5, чл. 143, ал. 1 и чл. 144, ал. 3 и на удължения срок по чл. 145, ал. 1, дължат възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението, а ал. 4 делегира права на министъра на отбраната да определя реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация като в § 45, ал. 3 ПЗР на З. е уредено, че до приемането на подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона се прилагат подзаконовите нормативни актове издадени по отменения Закон за отбраната на въоръжените сили на Република България, доколкото не противоречат на закона.
Обжалваното решение е постановено в съответствие с посочените правни норми. Поради липса на издадени заповеди от Министъра на отбраната за обявяване размерите на действителните разходи за издръжка на един обучаем във В. „Н.Й.В.” за учебните 2005-20010г., съдът се е позовал на § 45, ал. 3 ПЗР на З., приел е, че приложение следва да намери подзаконов нормативен акт обявен с МЗ№ОХ-40/08.01.1998г. и е определил същите на база счетоводните данни за тези разходи съставени в съответното учебно заведение чрез изслушана съдебно-счетоводна експертиза.
Поставения правен въпрос не обуславя непълнота на закона или необходимост от тълкуване на приложената правна норма, което би отстранило неяснота или непълнота на закона. Селективния критерии на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на който се позовава жалбоподателя по поставения правен въпрос, не може да намери приложение като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2354 от 20.12.2013 г. по в. гр. дело № 3544/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ