3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1011
С., 3.10. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 24 септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
Г. Михайлова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 2508/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. Г. чрез пълномощник адв. С. А. Б. адвокатска колегия против въззивно решение № 151 от 14.01.2014г. по в. гр. дело № 945/2013 г. на Благоевградски окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 4874 от 18.06.2013 г. по гр. дело № 210/2013 г. на Благоевградски районен съд на основание чл. 143, ал. 2 СК А. А. Г. е осъден да заплаща на малолетното си дете С. А. Г. [дата на раждане] чрез неговата майка и законна представителка Г. А. Б. месечна издръжка в размер на 250 лв., считано от датата на подаване на исковата молба 01.02.2013 г., ведно със законна лихва върху всяка просрочена месечна вноска до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, както и да заплати на основание чл. 149 СК издръжка за минало време за периода 01.04.2012 г. – 01.02.2013г. в размер на 150 лв. месечно или общо сумата 1500 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение съдът е завишил съществено размера на необходимата издръжка с оглед възрастта на малолетното дете, без да се съобразят фактите и обстоятелствата по конкретния спор, без да се отчетат нуждите на детето и възможностите на задължения родител. Изложени са съображения относно приложението на чл. 142 и чл. 143 СК с твърдение да са нарушени от съда. Представено е Постановление № 5/16.11.1970г. на Пленума на ВС, чрез което жалбоподателят обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата Г. А. Б. като майка и законна представителка на малолетния С. А. Г. не е представила писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 143 СК и по чл. 149 СК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателят не е извел конкретен правен въпрос, но твърдяното може да се сведе до въпроса за начина, по който следва да се определи издръжката на малолетното дете с оглед приложението на чл. 142 СК.
Жалбоподателят се позова на Постановление № 5 от 16.11.1970г. на Пленума на ВС за обобщаване практиката на съдилищата по някои въпроси на задължението за издръжка, според което възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, а нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия за живот на тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. При определяне размера на издръжката се отчитат нуждите и възможностите към момента, когато се постановява решението. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно.
При постановяване на обжалваното решение съдът се е ръководил от посочените принципи. Съобразил е възрастта на детето, нуждата за покриване на разходите по неговото отглеждане свързани с бита, облеклото, храната, обучението, здравословно състояние, нужда от културни занимания; отчетени са материалните възможности на майката, както и непосредствените грижи, които полага по отглеждането и възпитанието на детето, което намалява нейния паричен дял в участието на издръжката; обсъдени са подробно и материалните възможности на бащата, който от няколко години пребива в Германия, неговата квалификация, наличието на възможност да упражнява търговска дейност чрез учредена на негово име фирма, каквато е развивал на територията на тази страната, въпреки представените пред въззивната инстанция доказателства, че същата е заличена, както и доказателства, че жалбоподателят е безработен без право на помощи. По тези доказателства съдът е изложил подробни мотиви, защо намира същите за недостатъчни да докажат тезата на жалбоподателя за липса на доходи, който въпреки това продължава да живее зад граница и да посреща заявените в процеса лични разходи за квартира, транспорт и издръжка, която изпраща на майка си. Определеният от съда размер на издръжката съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето и за покриване на нуждите му така, както те биха задоволени, ако родителите живееха заедно. В този смисъл издръжката не е завишена спрямо възможностите на родителите, респ. на жалбоподателя и покрива изискванията заложени в задължителната съдебна практика, на която жалбоподателят се позовава.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 151 от 14.01.2014г. по в. гр. дело № 945/2013 г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ