4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1010
С.,3.10.2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 24 септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
Г. Михайлова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 2520/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] в ликвидация със седалище [населено място] представлявано от В. Ц. – ликвидатор чрез пълномощник адв. М. Ц. – Н. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение от 31.10.2013г. по в. гр. дело № 5107/2013г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение № І-34-242 от 11.02.2013 г. по гр. дело № 57468/2010 г. на Софийски районен съд, 34 с-в, са отхвърлени исковете на [фирма] в ликвидация против Ж. С. М. за признаване за установено, че дължи сума в размер на 34878,42 лв. – главница, представляваща липса констатирана по акт за начет № 11040027/14.09.2009г.; за сума в размер на 23742,83 лв. лихва за периода 31.08.2004г. – 14.09.2009г. и за сумата 2606,01 лв. лихва за забава за периода 15.09.2009г. – 27.05.2010г., ведно със законна лихва върху главницата от 27.05.2010 г. до окончателното изплащане на задължението като погасени по давност.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя материалноправния въпрос – при констатиране на липси от финансова ревизия по Закона за държавна финансова инспекция (З.), когато не може да се определи датата, на която е причинена вредата или същата е причинена с поредица от действия, кой е началният момент на започване на давността – момента на прекратяване на трудовото правоотношение на отчетника или момента на извършване на ревизията. В останала част въпроса предлага различни моменти, от които би могъл да започне да тече давностният срок за погасяване на вземането. Жалбоподателят поддържа, че по поставеният правен въпрос няма задължителна съдебна практика установена по реда на чл. 290 ГПК, поради което се позовава на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответницата Ж. С. М. чрез пълномощник адв. К. М. Софийска адвокатска колегия в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради наличието на установена съдебна практика на ВКС, с която обжалваното решение, по поставения правен въпрос, е съобразена. Изложени са съображения й по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 422 ГПК, вр. 21, ал. 1, т. 2 З., вр. чл. 26 З. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението правен въпрос касае приложението на чл. 27, ал. 1 З., според който имуществената отговорност, включително лихвите се погасяват с изтичането на 5 -годишна давност от деня на причиняването на вредата, а ако този ден не може да се установи – от деня на откриването й.
Прието е с обжалваното решение, че актът за начет е съставен на 14.09.2009г., обхваща периода от 04.07.2003г. до 31.08.2004г. и претърпените вреди се изразяват в липсата на 146 броя разходни касови ордери и на прилежащите към тях разходно-оправдателни документи, които са описани подробно с номера и дати, както в акта за начет, така и в приложения към него опис на приложенията. С оглед на това съдът е намерил, че моментът на извършените разходи е известен и в случая, по направеното от ответницата възражение за погасяване вземането на ищеца по давност, е приложима първата хипотеза на чл. 27, ал. 1 З. – давността започва да тече от причиняване на вредата, която е настъпила в конкретно определен период, предмет на ревизията 04.07.2003г. – 31.08.2004г., поради това възможната най-късна дата е 31.08.2004г., от който момент е възникнала имуществената отговорност на ответницата. Фактът, че в продължение на пет години в ищцовото дружество не е била извършвана финансова ревизия, при която да се констатира липсата е преценен, че не обосновава обективна невъзможност същата да бъде открита, своевременно да се установят евентуално причинените вреди на дружеството и да се реализира имуществената отговорност на виновните длъжностни лица. Поради това, и доколкото сочената липса е за конкретен период, датата 31.08.2009г. е приета от съда като крайна за причиняването на вредите, поради което вземането на ищеца, включително и за лихви, констатирано с акта за начет съставен на 14.09.2009г. е погасено по давност, на което основание исковете са отхвърлени.
Поставеният правен въпрос е включен в предмета на спора и има отношение към решаващите мотиви на съда да отхвърляне на исковите претенции, но визира предпоставка за погасяване по давност на вземането като начален момент по чл. 27, ал. 1 З., неприложима към приетото и установено с обжалваното решение. Чрез поставения въпрос жалбоподателят застъпва виждането, че погасителната давност за имуществената отговорност на ответницата за липси по финансовия начет започва да тече от деня на откриването на вредата, тъй като деня на причиняването й не може да се установи, което влиза в противоречие с установеното по делото, т. е. коя от двете хипотези на чл. 27, ал. 1 З. е приложима, зависи от конкретните обстоятелства по делото. В този смисъл въпросът, макар да има отношение към предмета на делото, не се явява решаващ за изхода на спора и не обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По приложението на чл. 27, ал. 1 З. има установена съдебна практика на ВКС – решение по гр. дело № 5242/2007г., четвърто г. о., с което се приема, че под невъзможност да се установи момента на причиняване на вредата, законът има предвид невъзможност, която се дължи на обективни причини и обжалваното решение е постановено в съответствие с тази практика.
В изложението не се излагат съображения, че разглеждането на поставения правен въпрос ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или че се налага тълкуване поради непълнота или неяснота на приложената правна норма като предпоставка за прилагането на чл. 280, ал. 1,т. 3 ГПК.
Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 З. е ясна, не се нуждае от тълкуване и приложението на едното или другото предложение относно началния момент, от който възниква имуществената отговорност зависи от конкретните обстоятелства по делото, които за всеки отделен случай са различни.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 31.10.2013г. по в. гр. дело № 5107/2013г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ