3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1278
София, 30.12. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 30 декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Д.
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 878/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. К. против въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 2074 от 14.12.2009 год. по гр. дело № 1976/2009 год., с което е потвърдено решение № 309 от 08.05.2009 год. по гр. дело № 201/2008 год. на Пловдивски районен съд в частта, с която е прекратен брака между Ф. И. К. и В. Д. К., като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи, родителските права по отношение на малолетните деца Д. Ф. К. родена на 18.01.1997 год. и А. Ф. К. роден на 27.06.2001 год. са предоставени за упражняване на майката В. Д. К., на която е предоставено ползването на семейното жилище в гр. София, ул. „Кота 1050” № 137, ет. 4, ап. 18 и е постановено след прекратяване на брака да носи предбрачното си име – Л., а Ф. И. К. е осъден да заплаща месечна издръжка на малолетните деца Д. и А., чрез тяхната майка и законна представителка в размер на по 100 лева за всяко едно от двете децата, считано от предявяването на исковата молба 07.06.2007 год., до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката и е отменено първоинстанционното решение в частта относно определените мерки за лични отношения между бащата и децата, като е определен режим на лични отношения между Ф. И. К. и децата Д. и А. – всяка втора седмица от месеца за времето от 16.00 часа в петък до 12.00 часа в неделя, един месец през лятото, който не съвпада с годишния платен отпуск на майката, както и първата половина от всяка ученическа ваканция.
В изложение за допускане на касационно обжалване се сочи, че решението се обжалва в частта относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и размера на определените издръжки. Жалбоподателката се позовава на приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване. Излага подробни съображения по „феномена – домашно насилие” с твърдения, че българските съдилища неефективно прилагат нормите на ЗЗДН в рамките на брачното производство и подценяват неговото значение за брачната вина на съпруга-насилник. Представени са извадки от съдебни решения на ВКС по приложението на чл. 106, ал. 2 и ал. 3 СК (отм.), чл. 106, ал. 5 СК (отм.) и чл. 107 СК (отм.).
Ответникът Ф. И. К. е подал насрещна касационна жалба в частта относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и размера на определените издръжки с изложение за допускане на касационно обжалване, чието разглеждане е условно, в зависимост от решението по първоначалната касационна жалба, само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е постановен развод намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя въпроса за домашното насилие, като основание за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и определяне вина на съпруга, упражнил насилие върху брачния партньор. С обжалваното решение, при обсъждане на основанията за дълбоко и непоправимо разстройство на брака и вината на съпрузите, съдът изрично се е позовал на упражняван върху жалбоподателката физически тормоз от съпруга, установен чрез изброени писмени доказателства и свидетелски показания, т. е. физическият тормоз, като форма на домашно насилие е съобразен от съда в преценката за брачната вина на мъжа. Вината на съпрузите в брачния процес не се степенува, защото разводът не е санкция за вина и дълбокото и непоправимо разстройство, което е основанието на иска за развод, не е свързано с установяването на вината на страните, нито с нейната степен. Отговорността за разпадането на брака е нравствена. Тя възниква независимо от степента на вината. И при вина в „по-малка степен”, ако е настъпила голямата по степен последица – дълбоко и непоправимо разстройство на брака, искът е основател независимо от вината и нейната степен. В този смисъл, не може да се приеме, че вината е изцяло на мъжа. Съдът е обсъдил поведението на съпругата допринесло за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, като следва да се посочи, че домашното насилие не поглъща всички останали основания за развода, напротив, то се явява следствие на възникнали между страните проблеми за пари и взаимно недооценяване приноса на всеки от съпрузите за благополучието на семейството.
При тези съображения следва, че решението в частта за общата вина на съпрузите за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е съобразено със задължителната съдебна практика установена с Постановление № 10/71 год. на Пленума на ВС, а това изключва допускане на касационно обжалване в тази част на решението по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, респ. и останалите хипотези.
Относно размера на присъдената издръжка, изложението не поставя правен въпрос обуславящ решаващите мотиви на съда в тази част на решението, поради което липсва общото основание (правен въпрос) за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2074 от 14.12.2009 год. по гр. дело № 1976/2009 год. на Пловдивски окръжен съд в частта относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и размера на присъдените издръжки.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ