2
Определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
С., 24.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията С. Д.
ч.гр.дело № 239/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Б. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. З. Н. от АК-С. срещу протоколно определение от 14.02.2012 г. по в.гр.д. № 13302/2011 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Б с-в, с което е оставена без уважение молбата й за възстановяване на срока за депозиране на трудовата й книжка пред въззивната инстанция, на основание чл. 64, ал. 2 ГПК. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му и уважаване на искането й.
Ответникът по частната жалба, [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. Т. Х. от АК-С. в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е първоинстанционно и е постановено от въззивен съд намира, че частната жалба е допустима съгласно чл. 66, ал. 2 ГПК, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, редовна е и подлежи на разглеждане от Върховния касационен съд съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че пред въззивната инстанция жалбоподателката с молба от 17.11.2011 г. е поискала възстановяване на срока за представяне на трудовата й книжка, който срок е изтекъл още пред първоинстанционния съд, пред който тя не е направила искане за възстановяване на срока, нито е въвела особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее пред първата съдебна инстанция. Приел е също така, че пред въззивната инстанция, тя не е доказала твърдените в молбата й от 17.11.2011 г. обстоятелства, тъй като представената в тази насока разписка по своя характер представлява свидетелски показания в писмен вид, които са недопустими, поради което е отказал възстановяване на срока за депозиране на трудовата книжка на ищцата пред въззивната инстанция.
Обжалваното определение на въззивния съд е правилно.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че правилно въззивният съд е приел, че в случая не са налице особени непредвидени обстоятелства, непреодолими от жалбоподателката, налагащи възстановяване на срока за депозиране на трудовата книжка на ищцата пред въззивната инстанция на основание чл. 64, ал. 2 ГПК, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а частната жалба оставена без уважение като неоснователна.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 14.02.2012 г. по в.гр.д. № 13302/2011 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Б състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: