3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 377
С., 26.03. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 20 март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1305/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Д. М. против въззивно решение № 187 от 20.07.2012г. по гр. дело № 253/2012г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 130 от 14.03.2012г. по гр. дело № 1993/2011 г. на Казанлъшки районен съд за признаване за установено по отношение на Т. Д. М., че съществува вземане на С. А. К. за сумата 10 000 лв. представляваща двоен размер на платено капаро по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 11.07.2008г., със законна лихва от 14.02.2011 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 325/2011г. на Казанлъшки районен съд.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по непредявен иск, по нередовна искова молба и при неяснота, поради какъв документ не представен от ответника не се е стигнало до сключването на окончателен договор. Представени са съдебни решения и определения на Върховния касационен съд, чрез които жалбоподателят обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът С. А. К. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправен въпрос с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с част от представената съдебна практика – решения по гр. дело № 1132/2000 г. ВКС, четвърто г. о.; гр. дело № 1212/82г., ВС, трето г. о.; гр. дело № 791/2000. ВКС, четвърто г. о.; гр. дело № 211/93г. ВК, първо г.о.; гр. дело № 947/2008г. ВКС, четвърто г. о., в които е прието, че съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки и по онзи начин, които е поискан от ищеца; съдът е длъжен да се занимае с направеното искане на основанието, на което е предявено, а основанието се определя от обстоятелствата и фактите изложени в исковата молба, а не от квалификацията им направена от страната.
С обжалваното решение съдът е определил предмета на делото като е съобразил основанието и петитума на иска. Основанието е изведено от наведените в исковата молба фактически обстоятелства, индивидуализиращи спорното материално право изведено в петитума на иска, чрез който е определена вида на търсената защита и границите на решаващата дейност на съда.
Прието е с обжалваното решение, че предмет на делото е установяване съществуването на вземане по оспорена от длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК. Искът е предявен в предвидения от закона срок, приет от съда за основателен – кредиторът-заявител в заповедното производство и ищец в исковото производство е установил правото да иска дадения от него задатък по сключен с другата страна предварителен договор за продажба на недвижим имот в двоен размер, поради неизпълнено задължение от страната получила задатъка – осуетена възможност от страна на обещателя да се сключи окончателен договор на определената в предварителния договор дата, поради непредставяне на документ изискан от нотариуса и впоследствие продажба на имота на друго лице. Съдът е приложил правилно материалния закон към установените по делото факти, а обжалваното решение съответства на действителното правно положение. По този начин съдът е дал защита в рамките на субективното право поискано от ищеца и не е излязъл извън заявеното в петитума на иска.
Въпросът за вида на документа, поради който нотариусът е отказал да изповяда окончателния договор не е обуславящ за изхода на спора. Същественото е, че този документ е следвало да се представи от обещателя и към деня на изповядване на предварителния договор не е бил набавен.
Предвид изложеното не се установят изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 187 от 20.07.2012г. по гр. дело № 253/2012г. на Старозагорски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ