2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 662
[населено място], 16.09. 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, III гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.дело № 4782 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Н. М. от [населено място] срещу разпореждане № 4486 от 20.05.2014 г. по гр.д. № 3193/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е върната касационната му жалба срещу въззивно решение № 625 от 31.05.2014 г. постановено по същото дело. Поддържа се, че неправилно е приложена разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като съдът не е съобразил обстоятелството, че с допуснатите изменения и уточнения на предявените искове, същите са предявени в размер над този определен в посочената разпоредба. Затова, посоченото в приложената норма ограничение не намирало приложение.
Ответниците по частната жалба В. Н. М. и Н. Н. М. в писмения отговор, подаден чрез адвокат В. Г. изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното определение Пловдивския окръжен съд е върнал подадената от Г. М. касационната жалба на основание чл.280, ал.2 ГПК, като е приел, че цената на всеки един от обективно съединените искове не надвишава сумата от 5 000 лв.
Определението е правилно.
Правилото на чл.280, ал.2 ГПК предвижда недопустимост на касационното обжалване по отношение на въззивни решения по граждански дела, чиято цена на иска е под 5 000 лв. Цената на всеки един от обективно съединените искове, касаещи парични вземания, в случая е определена съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК от търсената сума и е под 5000 лева. Затова, касационният контрол на въззивното решение е недопустим.
Неоснователно е оплакването, че цената на всеки един от исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС и чл.59 ЗЗД е над посочения в чл.280, ал.2 ГПК размер. Видно от посоченото в исковата молба и молбите уточнения от 27.10.2011 г. и от 14.06.2012 г. размерът на претенциите по чл.31, ал.2 ЗС е по 1998 лв. за всеки един от ищците за лишаването им от ползването на апартамент № 9 находящ се в [населено място], [улица], за периода от 11.05.2006 г. до 24.11.2010 г. и по 540 лв. на всеки един от ищците за лишаването им от ползването на таванските помещения за същия период. Размерът на претенциите по чл. 59 ЗЗД е по 315 лв. на всеки един от ищците за периода от 24.11.2010 г. до 15.05.2011 г. Ето защо преценката на въззивния съд, че цената на всеки един от предявените искове е под 5000 лв. и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване е правилна.
Предвид изложеното разпореждането на Пловдивския окръжен съд, с което е върната касационната жалба, като недопустима е правилно и следва да се потвърди.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4486 от 20.05.2014 г. по гр.д. № 3193/2013 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: