3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
С. 15.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 1357/2010 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Окръжна прокуратура [населено място], срещу въззивно решение № 83 от 7.07.2010 г. по гр.д. № 721/2010 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1360 от 30.12.2009 г. по гр. дело № 4304/2009 г. на Бургаския районен съд в частта му, с която е уважен предявеният от Д. Т. К. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за сумата 1600 лв., претендирана като обезщетение за претърпяни имуществени вреди, резултат на незаконно обвинение, за което е оправдан, представляващи направени разходи за наказателното производство, и прокуратурата е осъдена да заплати държавна такса за производството в размер на 25 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса- допустимо ли е присъждане като имуществена вреда на адвокатски хонорар, заплатен в наказателното производство, по реда на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ.
Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил от ответника Д. Т. К..
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение, Бургаският окръжен съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд в частта, с която е бил уважен предявеният от Д. К. срещу Прокуратура на Р. България иск за заплащане на обезщетение в размер на сумата 1600 лв., за претърпени от същия имуществени вреди, причинени от незаконни действия на орган на Прокуратурата, изразяващи се в незаконно повдигнато обвинение в престъпление, за което лицето е било оправдано с влязла в сила присъда на наказателния съд. Приел е, че тази сума, представляваща направени разходи за ангажиране на адвокатска защита в наказателното производство, приключило в влязла в сила оправдателна присъда на наказателния съд съставлява имуществена вреда, която е в причинно – следствена връзка с незаконното обвинение и подлежи на обезвреда по ЗОДОВ.
Съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения материалноправен въпрос, тъй като даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие със задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК. С решение по гр.д. № 55 от 2009 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 457 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 1506/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 433 от 23.06.2010 г. по гр.д. № 563/ 2009 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че непредвидената в раздел ІІІ от Глава единадесета на НПК /отм./, респ. в Раздел ІІІ от Глава петнадесета на сега действащия НПК процесуална възможност претенцията за разноски, изразяващи се в заплатен от подсъдимия адвокатски хонорар за осъществяване на защита в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда, да се упражни в това производство, обуславя извод, че тези разноски, направени във връзка с незаконното обвинение в извършване на престъпление, представляват имуществена вреда по см. на чл.2, ал.1,т.2 и чл. 4 ЗОДОВ. Поради това постановеното от въззивния съд решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С касационната жалба се обжалва въззивното решение и в частта, с която Прокуратура на Р България е осъдена да заплати държавна такса в размер на сумата 25 лв. В тази част касационната жалба следва да се квалифицира като частна жалба срещу решението на въззивния съд, имащо характер на определение в частта му за разноските. Същата следва да бъде разгледана по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Частната жалба е допустима, а разгледана по същество-основателна.
За да осъди Прокуратура на Р България да заплати държавта такса в размер на 25 лв. въззивният съд е приел, че такава се дължи за разглеждане на делото.
Решението в тази част е неправилно.
По иск за обезщетение за вреди по ЗОДОВ прокуратурата не дължи държавна такса. По тези искове прокуратурата представлява държавата в изпълнение на възложената й с Конституцията и законите компетентност и не дължи държавна такса. Неправилно е позоваването на чл.10, ал.3 ЗОДОВ – ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Няма данни ищецът да е внесъл държавна такса, а ако такава бе внесена, то прокуратурата би му дължала възстановяване на внесената държавна такса.
Предвид изложеното въззивното решение в частта, с която Прокуратура на Р България е осъдена да заплати държавна такса в размер на сумата 25 лв. следва да бъде отменено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 83 от 7.07.2010 г. по гр.д. № 721/2010 г. на Бургаския окръжен съд.
Отменя въззивно решение № 83 от 7.07.2010 г. по гр.д. № 721/2010 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която Прокуратура на Р България е осъдена да заплати държавна такса в размер на сумата 25 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: