3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 311
С., 24.03. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 11 март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 6456/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. В. Ш. чрез пълномощник адв. Женя А. В. адвокатска колегия против въззивно решение № 84 от 11.06.2014г. по в. гр. дело № 181/2014г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2681 от 17.12.2013г. по гр. дело № 1485/2012г. на Варненски окръжен съд, с което Б. В. Ш. е осъден да заплати на С. А. К. сумата 39 000 евро представляваща двоен размер на полученото капаро в размер на 19 500 евро по предварителен договор за покупко-продажба от 19.03.2012г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба 23.05.2012г. до окончателното изплащане на сумата на основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че в противоречие с представена съдебна практика съдът е приел, че фактическото предаване на сумата е доказано чрез съдържанието на предварителния договор, поради което поставя въпроса, дали подписването на договора доказва фактическото предаване на уговорената в същия сума. Жалбоподателят представя съдебна практика на ВКС по сключени договори за заем, чрез която обосновава приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК без да са развити съображения по приложението й към поставения правен въпрос.
Ответникът С. А. К. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 93, ал. 2 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Представената от жалбоподателя съдебна практика е неотносима към поставения правен въпрос. Съдебните решения дават отговори на правни въпроси – относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните при формиране на изводите по спорния предмет – т.д. № 654/2010г., второ отделение, ВКС; относно приложението на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК при установяване на неформални договори, какъвто е договорът за заем над определената в закона стойност – гр. дело № 167/2011г., четвърто г. о., ВКС; относно разпределяне на доказателствената тежест по договор за заем, респ. договорът за ипотека доказва ли съществуването на обезпеченото вземане по договор за заем и обещанието за връщане на сума равнозначно ли е разписка по чл. 77 ЗЗД – гр. дело № 5002/2008г., четвърто г. о., ВКС. Дадените в посочената съдебна практика отговори на посочените въпроси освен, че са различни от въпроса по настоящето дело, касаят облигационни отношения по договор за заем и фактическа обстановка различна от настоящата, което изключва възможността за аналогия, респ. приложение на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
По поставения правен въпрос с обжалваното решение е прието, че на 19.03.2012г. между страните е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който ответникът – жалбоподател се е задължил да продаде на ищеца подробно описания в договора недвижим имот срещу уговорена цена 250 000 евро, като в т. 1.4.1 ищецът се е задължил да заплати капаро в размер на 19 500 евро, от които на 19.03.2012г. да бъдат заплатени 10 000 евро по банков път, а останалата сума в размер на 9 500 евро е платена в момента на подписване на договора, като получаването им се удостоверява от продавача с полагане на подпис върху договора. Прието е, че продавачът е подписал договора на всяка страница и не е оспорил подписа си – в отговора по чл. 131 ГПК изрично е заявил, че не оспорва положените от него в предварителния договор подписи, преценено по същество, че с предварителният договор е доказано, както плащането на сумата, така и получаването и от продавача.
С подписването на предварителния договор от страните, купувачът е доказал плащането на сумата, а продавачът нейното получаване. В тази част предварителният договор има характер на частен свидетелствуващ документ. Когато той удостоверява неизгодни за издателя факти има сила на извънсъдебно признание и важи срещу своя издател. Признанието на неизгодния факт е оттегляаемо, затова когато ответникът твърди, че не е получил посочената в договора сума, той оспорва верността на документа, като отрича неговата материална доказателствена сила с твърдение, че удостовереното в документа не отговоря на действителното фактическо положение. За опровергаване факта на плащането са допустими всички доказателствени средства. В доказателствена тежест на страната е да установи тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, т. е. в тежест на жалбоподателя е било е да опровергае факта на плащането, което по делото не е сторено.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1, респ. т. 3-та, която е посочена формално от страната, без развити съображения по приложението й.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 84 от 11.06.2014г. по в. гр. дело № 181/2014г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ