2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 684
С., 24.09. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 18 септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4579/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК по частна касационна жалба на Е. К. Т. против въззивно определение № 2041 от 27.01.2014 г. по ч. гр. дело № 490/2014 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено определение от 10.10.2013 г. по гр. дело № 26879/2013 г. като постановено по просрочено искане с правно основание чл. 420 ГПК и е оставено без разглеждане искането с правно основание чл. 420 ГПК за спиране на принудително изпълнение, допуснато със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение издадена въз основа на акт по чл. 417 ГПК на 26.06.2013 г. по гр. дело № 26879/2013 г., 77 с-в, Софийски районен съд.
Ответникът [фирма] със седалище [населено място] чрез юрисконсулт Н. К. оспорва частната касационна жалба по съображения подробни изложени в писмен отговор. Прави искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Ответникът [фирма] със седалище [населено място] по съображения в писмен отговор прави искане за отмяна на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., намира частната касационна жалба процесуално недопустима.
С Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в т. 8 е прието, че въззивните определения постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване. Изложени са съображения, че по същество заповедното производство е двуинстанционно и по силата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред Върховен касационен съд постановените в това производство определения – включително преграждащите и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство. Прието е, че заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. В този смисъл заповедното производство не е „друго производство” свързано с исковия процес по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. В случаите, при които се предвижда касационно обжалване й за други уредени в ГПК производства, различни от исковото, това е указано изрично – чл. 396, ал. 2 ГПК за обезпечителното производство и препращащата разпоредба на чл. 540 ГПК за охранителните производства. По отношение на заповедното производство аналогична разпоредба не е предвидена. Направена е аналогия и с производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание при действието на ГПК от 1952 г. (отм.), уредено също като двуинстанционно с ТР № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС – заместено със заповедното производство по сега действащия ГПК от 2008 г.
О. на определението на въззивния съд по чл. 420, ал. 3 ГПК, предмет на настоящата частна касационна жалба, не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 2 ГПК, който определя компетентността на ВКС само по отношение на определенията, постановени за първи път от въззивната инстанция (изр. 1), респ. от друг състав на ВКС (изр. 2).
Определението по чл. 420, ал. 3 ГПК не е преграждащо, тъй като не препятства по-нататъшното развитие на заповедното производство (чл. 274, ал. 2 ГПК, вр. с ал. 1, т. 1 ГПК). Когато за определенията на първоинстанционния съд, е предвидено в закона изрично обжалване с частна жалба, в общия случай, контролът е двуинстанционен (чл. 274, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 ГПК).
Предвид изложеното обжалваното въззивно определение постановено в заповедно производство по издадена заповед за незабавно изпълнение по отношение на един от длъжниците (поръчител) не подлежи на касационен контрол. Производството се е развило като двуинстанционно и реда за проверка е изчерпан.
Касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК жалбоподателят следва да заплати юрисконсулско възнаграждение в полза на ответника [фирма] в размер на 200 лв. по направеното искане.
Воден от горното,Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ Р. частна касационна жалба на Е. К. Т. против въззивно определение № 2041 от 27.01.2014 г. по ч. гр. дело № 490/2014 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Е. К. Т. да заплати на [фирма] съдебни разноски за настоящето производство в размер на 200 лв. юрисконсулско възнаграждение.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчване на препис от определението до страната пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ