3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 294
С., 1.03. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 28 февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1256/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Димитрова Димитрова против въззивно решение от 11.05.2011 г. по гр. дело № 767/2011 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателката против [фирма] [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ за отмяна като незаконно на уволнението й извършено със заповед № 1204 от 24.04.2009 г. от длъжността „продавач-консултант”, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1 КТ.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика са разрешени въпросите – длъжен ли е работодателят да уведоми работника или служителя относно започнато срещу него дисциплинарно производство и исканите обяснения, респ. тяхното даване, следва ли да се осъществят от и пред субекта на дисциплинарната власт. Представени са съдебни решения по гр. дело № 1738/97 г. на ВКС и гр. дело № 1458/2002 г. на ВКС и двете по приложението на чл. 193 КТ, чрез които жалбоподателката обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът [фирма] [населено място] в писмен отговор оспорва основанието за допускане на касационно обжалване със съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси не обуславят основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Според съдебната практика установена по реда на чл. 291 ГПК с решение по гр. дело № 279/2009 г. ВКС; решение по гр. дело № 735/2009 г. ВКС; решение по гр. дело № 1068/2009г. ВКС; решение по гр. дело № 1035/2009 г. ВКС, за да бъде упражнено надлежно потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление без предизвестие, той не е длъжен да уведоми работника за „висящо дисциплинарно производство”, нито да му съобщи какво дисциплинарно наказание може да му бъде наложено. Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той е длъжен да изиска обяснения от работника по тези обстоятелства и една след това да му връчи заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Нито в искането на обяснения, нито в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за установени, а е достатъчно нарушаването на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем начин за работника. Събирането и преценката на доказателствата също не е подчинено на правилата за публичност, непосредственост и състезателност.
По приложението на чл. 193 КТ, с обжалваното решение е прието, че работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя, или да приеме писмените му обяснения, да събере и оцени посочените доказателства, като за него не съществува задължение да уведоми работника или служителя за започната дисциплинарна процедура. Прието е, че от съществено значение е обясненията да са достигнали до работодателя, преди той да наложи наказанието, за да бъде обективна възможно той да ги съобрази при вземане на решението си за налагане на наказание. В конкретния случай е прието, че обясненията дадени от ищцата са във връзка с извършеното нарушение, за което е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, тези обяснения са достигнали до знанието на работодателя преди издаване на заповедта за уволнение, представени са от него по делото и не са оспорени от уволненото лице, поради което процедурата по чл. 193 КТ е изпълнена.
Приетото с обжалваното решение по поставения правен въпрос не влиза в противоречие със съдебната практика уеднаквена по реда на чл. 291 ГПК, не влиза в противоречие и с представените от жалбоподателката съдебни решения на ВКС по приложението на чл. 193 КТ, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмения отговор и писмената защита на [фирма] е поискано да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК жалбоподателката ще следва да заплати на ответника по касационната жалба съдебни разноски за настоящето производство в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд не присъжда адвокатски възнаграждения за проведеното въззивно и първоинстанционно производство.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.05.2011 г. по гр. дело № 767/2011 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА М. Димитрова Димитрова да заплати на [фирма] [населено място] съдебни разноски за настоящето производство в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ