4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1149
С., 2.12. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 4825/2015 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. Ц., подадена от пълномощника му- адв. К. Д. срещу въззивно решение № 1107 от 7.09.2015 г. по гр. дело № 513/2015 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която е отменено решението, постановено по гр.д. № 3335/2014 г. на Русенския районен съд в частта му, с която [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на М. Г. Ц., сумата над 7500 лв. до 15000 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от трудова злополука и е постановено друго, с което иска в размер над 7500 лв. до 15000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука е отхвърлен.
Ответната страна [фирма], [населено място], в писмен отговор подаден чрез адвокат П. И. изразява становище, че не е налице основание за допускате на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
В изложение за допускане до касационно обжалване се сочи, че въззивния съд в решението се е произнесъл по процесуалноправен въпрос свързан със задължението на съда при постановяване на решението да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Поддържа, че съдът в нарушение на задължителната практика не е изложил мотиви каква е грижата, която пострадалият не е положил, каквато и най-небрежния би положил в подобна ситуация. При наличие на многобройни груби нарушения от страна на работодателя свързани с нарушения на нормативни актове по безопасност на труда, може ли да се приеме, че пострадалият е извършил инцидентно, случайно и неволно движение, което е причинило трудовата злополука. В решението си въззивният съд не е дал отговор на въпросите, кои са признаците на грубата небрежност, налице ли е такава от страна на пострадалия, след като злополуката е станала на друго работно място, където е изпратен да работи, като не е бил запознат от страна на работодателя с машината и не му е бил проведен инструктаж за работа с нея, кое е онова субективно отношение на пострадалия към неговите действия, допринасящи за настъпването на вредоносния резултат. Цитирана е и представена съдебна практика.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че жалбоподателя е претърпял трудова злополука на 25.06.2013 г. през време и във връзка с извършваната работа, при която е получил увреждания на лявата ръка. Приел е, че претърпяните болки и страдания справедливо ще се репарират със сумата 15000 лв. Изложил е съображения, че е налице проявена груба небрежност от страна на пострадалия и е намалил присъденото обезщетение на основание чл.201, ал.2 КТ на 7500 лв. Изводът, че е налице основание за прилагане разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ съдът е изградил въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност- свидетелски показания, писмени доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза. Приел е, че ищецът е бил инструктиран за работа с машината на която е пострадал, че е действал в нарушение на правилата, като е поставил ръката си на място, което дори не е било свързано с производствения процес. Това поведение според съда не може да се квалифицира като грижа на здравето, което и най-небрежният би положил.
По първият поставен въпрос не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В ТР № 1/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.1 е прието, че обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. В постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, включително и в приложените към изложението е прието, че изискването за излагане на мотиви към съдебното решение е заложено в процесуалния закон- чл.236, ал.2 ГПК. В случая в съобразителната част на решението въззивният съд е изложил своите мотиви защо приема, че ищецът с поведението си е допринесъл за настъпването на вредите и е приложил разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ. Съдът е изложил своите решаващи мотиви по въпроса за грубата небрежност, приел е че е налице основанието по чл.201, ал.2 КТ и е намалил присъденото обезщетение. Затова твърдението, че е нарушил процесуалното си задължение да формира собствени мотиви по решаващите въпроси на спора е несъстоятелно и не е налице основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос.
Вторият поставен въпрос не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно дадените в т.1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в
обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е
обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В случая така както е поставен въпроса, той е относим към правилността на въззивното решение, което е основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по третия въпрос. Той е също относим към правилността на решението. По този въпрос се излагат доводи във връзка с извода на съда, че ищецът- жалбоподател с поведението си е допринесъл за настъпването на вредите. Всъщност се изразява несъгласие с изводите, че е налице груба небрежност, които според жалбоподателя са неправилни. Тези доводи се отнасят до правилността на решението, изразяващи се в неговата необоснованост, поради опорочени фактически констатации във връзка с приетото наличие на груба небрежност и не могат да аргументират приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, за да е налице основание за допускане до касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Независимо от изхода на делото на ответната страна не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства такива да са направени.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1107 от 7.09.2015 г. по гр. дело № 513/2015 г. на Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: