6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
С., 17.02. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 118 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. В. Х., чрез пълномощника си адв. М. Г. от АК-П., против въззивно решение № 1545 от 30.09.2015 г., постановено по в.гр.д. № 2331/2015 г. на Пловдивския окръжен съд, Х граждански състав, с което като е потвърдено решение № 2053 от 09.06.2015 г. по гр.д. № 18271/2014 г. на Пловдивския районен съд, са отхвърлени като погасени по давност предявените обективни съединени искове от И. В. Х. срещу Б. [фирма] [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД – за обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение, за размера над 3 760, 28 лв. до пълния предявен размер от 7 071,60 лв., както и за обезщетение за забавеното му заплащане за размера над 483,72 лв. до пълния предявен размер от 1 015,96 лв. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, в частта му, с която неправилно са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД в посочените размери, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. И. правен въпрос е – от кой момент започва да тече погасителната давност по чл. 358, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 2 КТ за вземане за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – от деня на уволнението или от деня на признаването на уволнението за незаконно с влязло в сила съдебно решение. Позовава се и представя съдебна практика, както следва: решение № 26 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5911/2007 г., ІV г.о., постановено по стария процесуален ред, решение № 641 от 21.10.2010 г. по гр.д. № 923/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 387 от 27.10.2011 г. по гр.д. № 1317/2010 г. на ВКС, ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и ТР № 3 ОТ 19.03.1996 г. по гр.д. № 3/1995 г. на ОСГК на ВС и влезлите в сила решение № 382 от 16.01.2014 г. по гр.д. № 6509/2013 г. на СГС, ІV-д въззивен състав и решение № 521 от 15.10.2012 г. по гр.д. № 1035/2012 г. на Ловешкия районен съд, 9 с-в.
Ответникът по касационната жалба Б. [фирма] [населено място], чрез процесуалния си представител гл. юриск. Р. Р., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като недопустима предвид нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК, както и неоснователна по същество и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с цена над 5 000 лв., поради което е допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявените искове като погасени по давност в посочените размери, въззивният съд, е приел, че съгласно чл. 358, ал.1, т.3 КТ исковете по трудови спорове/извън посочените в т. 1 и 2/ се погасяват в 3 – годишен срок, а съгласно чл. 358, ал.2, т.2 КТ, давностните срокове започват да текат за другите искове/извън посочените в т.1/ от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред като вземането по чл.225, ал.1 КТ е изискуемо от деня, в който уволненият е могъл да иска изпълнение, който поначало е денят на уволнението. В този ден уволненият може да предяви иска по чл.344, ал.1, т. 3 КТ, но същият би бил неоснователен преди осъществяване на другите елементи от фактическия състав на правото за обезщетение на подлежащата на репариране вреда: оставане без работа през определения от закона шестмесечен период от време. С осъществяването на елементите на фактическия състав започва да тече и давностният срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ като правото на обезщетение се отнася за всеки отделен период от време през исковия период и давностният срок започва да тече за всяка изтекла част от вземането за периода – от момента на изтичането му, поради което не може да се приеме, че давностният срок за обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ започва да тече от изтичане на целия шестмесечен период. Съдът е приел, че както основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ се преценява за всеки отделен период от време (определен с начална и крайна дата) в рамките на шестмесечния период, за който се предвижда обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, по същия начин се преценява и възражението за изтекла давност по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ – за всяка част от този период. В случая претендираното обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ е за 6-месечен исков период от уволнението на 29.08.2011г. до 29.02.2012 г. С прекратяване на първото по време съдебно производство – образуваното на 05.08.2013 г. производство по гр.д.№ 13011/2013 г., са отпаднали с обратна сила последиците от прекъсване на давността за вземанията и исковете за тях следва да се считат редовно предявени на 22.12.2014 г. Приел е, че за периода от уволнението до завеждане на иска – 22.12.2014г., погасено по давност е вземането за периода от 29.08.2011 г. до 21.12.2011г. включително, а непогасен по давност се явява този иск за периода 22.12.2011 г. – 29.02.2012 г. и следващото се на ищеца обезщетение е за 3 месеца и 4 работни дни, в размер на сумата от 3760, 28 лв./от който размер е приспаднал сумата от 1015,96 лв. – уважено възражение за прихващане/, като за разликата до пълния претендиран размер от 7 071,60 лв., предявеният иск като погасен по давност, е отхвърлил. Приел е за основателен и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 483,72 лв. като за разликата до пълния предявен размер от 1 015,96 лв., го е отхвърлил.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване изисква да се посочи правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В разглеждания случай в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е поставил правния въпрос от материално естество – от кой момент започва да тече погасителната давност по чл. 358, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 2 КТ за вземане за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – от деня на уволнението или от деня на признаването на уволнението за незаконно с влязло в сила съдебно решение, който е от значение за изхода на делото в обжалваната му част и по който е представена противоречива съдебна практика. Настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС възприема задължителната съдебна практика по поставения правен въпрос, съдържаща се в постановените по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения – решение № 420 от 17.08.2010 г. по гр.д. № 905/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 387 от 27.10.2011 г. по гр.д. № 1317/2010 г. на ВКС, ІV г.о., както и в ТР № 3 от 19.03.1996 г. по гр.д. № 3/1995 г. на ОСГК на ВС, в които е прието, че давностният срок за вземане за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ започва да тече от деня на уволнението, тъй като началният момент на това вземане е връчване заповедта за уволнението, защото след този момент съгласно чл. 335 КТ трудовото правоотношение се прекратява и трудовият договор престава да действа и да обвързва двете страни – работодател и работник или служител. От този момент започват да се изчисляват и сроковете за обжалване законността на уволнението, времето, пред което работникът или служителят е останал без работа, поради уволнението и т.н., както и започва да тече и давностният срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ. И доколкото правото на обезщетение се отнася до всеки отделен период от време в рамките на предвидения в закона шестмесечен срок от момента на уволнението, същото се отнася и за давностния срок – той започва да тече за всяка изтекла част от предвидения за обезщетяване период от време в момента на изтичането му, като в закона не се съдържат основания за извода, че давностният срок за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ започва да тече от момента, в който изтече изцяло предвидения в закона шестмесечен период. Приетото разрешение в решение № 641 от 21.10.2010 г. по гр.д. № 923/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., че вземането на незаконно уволнения работник или служител срещу работодателя за обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ възниква в момента на влизане в сила на съдебното решение, с което уволнението е признато за незаконно в резултат на упражнен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, от който момент за незаконно уволнения работник или служител започва да тече тригодишния давностен срок за предявяване на иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, представлява изолирана съдебна практика по поставения въпрос, която е преодоляна с трайно установената съдебна практика в посочените по-горе решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, последната възприета и от настоящия състав на Трето гражданско отделение на ВКС и съобразена от въззивния съд в обжалваното съдебно решение. В случая въззивният съд е приел в съответствие с тази задължителната съдебна практика и доказателствата по делото, че вземането по чл.225, ал.1 КТ е изискуемо от деня, в който уволненият е могъл да иска изпълнение, който поначало е денят на уволнението. В този ден уволненият може да предяви иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ, но същият би бил неоснователен преди осъществяване на другите елементи от фактическия състав на правото за обезщетение на подлежащата на репариране вреда: оставане без работа през определения от закона шестмесечен период от време. С осъществяването на елементите на фактическия състав започва да тече и давностният срок по чл.358, ал.1, т. 3 от КТ като правото на обезщетение се отнася за всеки отделен период от време през исковия период и давностният срок започва да тече за всяка изтекла част от вземането за периода – от момента на изтичането му, поради което не може да се приеме, че давностният срок за обезщетението по чл.225, ал.1 КТ започва да тече от изтичане на целия шестмесечен период, в т.ч. и от момента на влизане в сила на съдебното решение, с което е уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. В случая трайната съдебна практика приема, че давността по трудовите спорове е определена в чл. 358 КТ, като съгласно чл. 358, ал. 2, т. 2 във връзка с ал. 1, т. 3 КТ, за исковете по чл. 225, ал. 1 КТ, срокът е тригодишен. Установеното в чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ правило се основава на общия принцип за обвързване на началото на давностния срок с момента на изискуемостта на вземането с оглед неговото естество, т. е. с оглед на всички предпоставки, които следва да бъдат налице, за да възникне правото на работника да го претендира. Следователно, в хипотезата на незаконно уволнение, давностният срок за обезщетението за принудителна безработица започва да тече от момента, в който работникът или служителят е уволнен и по аргумент на чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ изискуемостта се смята настъпила в деня и за всеки следващ ден като нов правопораждащ факт от момента на прекратяване на трудовото правоотношение. В случая въззивният съд се е съобразил с тази съдебна практика и е приел, че по делото е установено, че исковата молба е предявена на 22.12.2014 г. и вземането е погасено по давност, за периода от уволнението 29.08.2011 г. до 21.12.2011 г., а непогасен по давност се явява искът за периода 22.12.2011г. – 29.02.2012г., като следващото се на ищеца обезщетение е за 3 месеца и 4 работни дни, в размер на сумата от 3760, 28 лв./от който размер е приспаднал сумата от 1015,96 лв. – уважено възражение за прихващане/, като за разликата до пълния претендиран размер от 7 071,60 лв., предявеният иск по чл. 225, ал. 1 КТ като погасен по давност, е отхвърлил.
Тъй като по поставения правен въпрос е налице трайно установена съдебна практика, в случая не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
При този изход на делото, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 600 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1545 от 30.09.2015 г., постановено по в.гр.д. № 2331/2015 г. на Пловдивския окръжен съд, Х граждански състав, по касационна жалба с вх. № 31290/02.11.2015 г. на И. В. Х. от [населено място].
ОСЪЖДА И. В. Х. от [населено място] да заплати на Б. [фирма] [населено място] направените разноски за настоящото производство в размер на 600/шестстотин/лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: