Определение №351 от 18.5.2012 по ч.пр. дело №294/294 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 351

С., 18.05. 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 16 май две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова

като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 294/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК образувано по частна жалба на О. Г. Г. като майка и законна представителка на малолетната Я. Х. против определение № 55 от 13.03.2012 г. по ч. гр. д. № 100/2012 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е обезсилено определение № 286 от 08.02.2012 г. по гр. дело № 332/2012 г. на Казанлъшки районен съд и е оставена без разглеждане молбата на О. Г. Г. като майка и законна представителка на малолетната Я. Х. и двете с настоящ адрес Швейцария, К. Л., [населено място], [улица], чрез пълномощник адвокат Г. за даване на основание чл. 130, ал. 3 СК на разрешение за продажба на недвижим имот, собственост на малолетната Я. Х., представляващ апартамент № А6 на [улица], [населено място].
Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Съдът отказал да разгледа молбата по чл. 130, ал. 3 СК, като приел, че липсват доказателства молителката да има настоящ адрес в района на съда, изискване въведено с цитираната разпоредба.
Според разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК, извършване на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето.
От данните по делото е видно, че малолетната и законният и представител-нейната майка имат адрес в [населено място], Швейцария и не представят доказателства за адресна регистрация в страната, респ. адрес в района на Казанлъшки районен съд, според изискването на чл. 130, ал. 3СК.
В частната жалба се поддържа, че след като детето е български гражданин, българският съд е компетентен да разгледа искането за разрешение за продажбата на недвижим имот, находящ се в страната, собственост на малолетното дете.
В процесния случай няма спор, че искането може да се разгледа от българския съд, т. е. не е оспорена международната компетентност на българския съд. С обжалването определение е прието, че малолетната няма адресна регистрация в района на съда и той не е местно компетентен да разгледа искането по чл. 130, ал. 3 СК. В този смисъл определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Ако ищецът, в случая молител, няма постоянен адрес в Република България, исковете се предявяват пред надлежния съд в С. – чл. 107, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И

ПОТВЪРЖДАВА определение № 55 от 13.03.2012 г. по ч. гр. дело № 100/2012 г. на Старозагорски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ

Scroll to Top