4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 412
С., 14.04. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на осми април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 7438/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Г. А. против въззивно решение № 114 от 17.07.2014г. по в. гр. дело № 195/2014г. на Разградски окръжен съд, с което на основание чл. 50 ЗЗД Г. Г. А. е осъден да заплати на Й. А. С. обезщетение за неимуществени вреди причинени от намираща се под негов надзор вещ в размер на още 2000 лв., към присъдените с първоинстанционното решение 3000 лв., или общо в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта 24.03.2012г. до окончателно изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – при кои и какви случаи отговорността по чл. 50 ЗЗД се изключва поради наличие на обстоятелства, които стоят извън контрола на лицата (непреодолима сила); в конкретния случай при наличие на силен вятър налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат и в каква степен; как се определя и какъв е справедливия размер на обезщетението в настоящия случай. Позовава се на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Представя съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 50 ЗЗД с оглед приложение на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответницата Й. А. С. чрез пълномощник адв. Н. В. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че поставените правни въпроси са разрешени в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, а относно заявеното основание по чл. т. 3-та в изложението няма развити съображения.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 50 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението правни въпроси, от които първият е формулиран теоретично, а останалите два са относими към конкретно установената фактическа обстановка не обуславят основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; макар й включени в предмета на спора, с обжалваното решение те са разрешени в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС, включително и представената от жалбоподателя.
С обжалваното решение съдът е дефинирал фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 50 ЗЗД – получени от ищцата на посочена дата травматични увреждания по време и място на пребиваването й в обслужвано от ответника заведение, причинени от падането на рекламен чадър предоставен за ползване на ответника и намиращ се към този момент под негов надзор, инсталирането на чадъра до клиентските маси на обслужвано от ответника заведение, чиито клиент на посочената дата е била и ищцата; установени по вид, характер и степен на получените от ищцата увреждания, механизмът и времето на причиняването им, при наличие на пряка причинно – следствена връзка между претърпения вредоносен резултат и падането на чадъра, намиращ се към този момент под надзора на ответника.
Съдът е дал отговор на поддържаната от ответника защитна теза, че причина за претърпените на ищцата вреди е настъпването на форсмажорно събитие – непреодолима сила, освобождаваща го от отговорност по чл. 50 ЗЗД, която се застъпва и в поставените правни въпроси. Съдът се е позовал на задължителна съдебна практика установена с Постановление № 7 от 1959г. на Пленума на ВС, според която собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира същата, се освобождават от отговорност за причинените от нея вреди, когато се установи, че вредите са в резултат на непреодолима сила, на изключителна вина на пострадалия или по изключителна вина на трето лице, като правно значимото понятие „непреодолима сила” е дефинирано, като непредвидимо или непредотвъртимо събитие от извънреден характер, за което е характерно, че невъзможността да се предотвърти събитието съществува не за дадено лице, а за дадено общество въобще.
Приетото в посочената съдебна практика съдът е приложил към установените по делото обстоятелства – наличието на силен вятър, под въздействието на който чадърът е паднал, според метеорологичната прогноза е преценено от съда като нормално и обичайно за сезона метеорологично явление, което не е нито „смерч”, нито „вихрушка”, а като се има предвид предназначението на вещта (чадърът се монтира на открито), това предполага излагането й на различни метеорологични въздействия (дъжд, вятър, човешки фактор и др.), от което за собственика на вещта или лицето под чийто надзор се намира, възниква задължение за монтирането й по начин осигуряващ безопасността на намиращите се в близост граждани и имущества, т. е. обезопасяването на чадъра е дължимо поведение на ответника. Посочено е, че застопоряването му с поставяне на бетонни плочи е въпрос на техническа грамотност, личен опит и субективна преценка на ответника, а не на стоящи извън него обективни и непредвидими по характер причини. Настъпването на вредоносния резултат, сам по себе си, е приет от съда като доказателство, че предприетите от ответника действия по обезопасяването на чадъра са били недостатъчни е неефективни.
По въпроса за определяне размера на дължимото обезщетение, с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се е съобразил със задължителната съдебна практика установена с Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС. Размерът е определен след преценка на вида, характера, степента на увреждане, възрастта на ищцата и съпътстващите състоянието й заболявания (диабет и онкологично), конкретния оздравителен процес, усложненията в областта на рамото, психологическия стрес, т. е. съдът е съобразил всички факти и обстоятелства относими към причинените вреди в пряка връзка с увреждането и воден от чувството за справедливост, по вътрешно убеждение, е присъдил размер на обезщетението еквивалентен на действително причинените на ищцата морални вреди. В тази смисъл е й представената от жалбоподателя съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Съдът не присъжда съдебни разноски за настоящето производство, поради липса на доказателства такива да са направени.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 114 от 17.07.2014г. по в. гр. дело № 195/2014г. на Разградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ