4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 762
С., 29.05. 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1553 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. С. Е., против въззивно решение от 28.04.2011 г., постановено по в.гр.д. № 15043/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-В въззивен състав, с което като е потвърдено решение от 27.09.2010 г. на Софийския районен съд, 54 с-в, постановено по гр.д. № 8922/2010 г., са уважени предявените от К. Н. Г. от [населено място] срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ – за сумата от 3 476,28 лв.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по правен въпрос, за приложението на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ при сключен трудов договор при условията на чл. 70, ал. 1 КТ – със срок за изпитване и конкретно следва ли в този случай да бъде мотивирана заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание, за който се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба К. Н. Г. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Й. Д. от АК-П., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, въззивният съд е приел, че заповедта на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ не е мотивирана, тъй като същата не съдържа конкретни данни относно липсата на качества на служителя за ефективно изпълнение на възложената работа, изразяващи се в недостатъчни професионални знания, умения и навици, което състояние е трайно и обективно. В разглеждания случай в заповедта като причина за уволнението е вписано декларативно „липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата”, като не се съдържат конкретни факти, обусловили тази преценка на работодателя, а и заповедта не препраща за това към други съставени от работодателя документи. В тази връзка съдът е приел, че няма пречка липсващите качества и обуславящите ги факти да бъдат посочени и в различен от заповедта документ, стига същият да е доведен до знанието на служителя към момента на уволнението му, което в случая не е сторено.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В случая като основание за допускане на касационно обжалване е посочена хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос от материално и процесуално естество, обусловил изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Р. от касатора правен въпрос за приложението на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ при сключен трудов договор при условията на чл. 70, ал. 1 КТ – със срок за изпитване и конкретно следва ли в този случай да бъде мотивирана заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание, не е обусловил изхода на делото. Това е така, тъй като трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, а не на основание чл. 71, ал. 1 КТ, съгласно която норма до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. След като трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ в тежест на работодателя е докаже наличието на това основание като съгласно задължителната практика на Върховния касационен съд – решение № 425 от 18.10.2011 г. постановено по гр.д. № 1966/2010 г., ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, работодателят следва да посочи в заповедта за уволнение точно и конкретно липсващите качества, тъй като липсата на мотиви за приложеното основание за уволнение затруднява защитата на работника или служителя, който следва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава уволнението, за да реализира ефективно защитата си в бъдещ съдебен процес. Изводите на въззивния съд в обжалваното решение са в синхрон с тази задължителна съдебна практика, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускането му до касационен контрол.
Като краен извод настоящата инстанция счита, че изложението не съдържа правен въпрос, обуславящ изхода на спора, отнесен към хипотезата на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. В случая липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормите на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и чл. 70, ал. 1 КТ са ясни и не се нуждаят от тълкуване, а по приложението им има установена задължителна практика на ВКС.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, на ответницата по жалбата не следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство, тъй от представения договор за правна защита и съдействие от 14.10.2011 г. е видно, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 460 лв., но не е отразено, че същото е платено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 28.04.2011 г., постановено по в.гр.д. № 15043/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-В въззивен състав, по касационна жалба с вх. № 41340/09.05.2011 г. на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: