2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 700
С. 3.06. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи юни, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 30/2011 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. И. от [населено място], подадена чрез адв. К. К. срещу въззивно решение № І-69 от 7.09.2010 г. по гр. дело № 1263/2010 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 505 от 14.06.2010 г. по гр.д. № 14/2010 г. на Бургаския районен съд, с което са отхвърлени предявените от И. А. И. срещу Д. “Г.” общ. Малко Т., обл. Б. обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
В изложение за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивния съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос относно разпределението на доказателствената тежест в производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, който е разрешаван противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Представя решение № 341 от 26.04.1995 г. по гр.д. № 1627/94 г. на ВКС, ІІІ г.о. и определение № 678 от 25.06.2009 г. по гр.д. 0 827/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., в които е прието, че в тежест на работодателя е да установи законността на уволнението.
В писмения отговор на касационната жалба Държавно ловно стопанство “Г.” изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ Бургаският окръжен съд е приел, че дисциплинарното уволнение е законно, тъй като работодателя е доказал допуснато от жалбоподателя дисциплинарно нарушения по чл.190, ал.1, т.2 КТ, изразяващо се в безпричинно неявяване на работа в течение на два последователни дни, дори и при изключване на посочените в заповедта работни дни- 2.09.2009 г. и 9.09.2009г., за които сочените от жалбоподателя свидетели, твърдят, че е бил на работното си място. Приел е, че не е доказал възражението си, че е бил на работното си място в останалите посочени в заповедта за уволнение дати.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения процесуалноправен въпрос. В приложеното решение на състав на ВКС е застъпено разбирането, че при оспорване на уволнението, в тежест на работодателя е да установи, че същото е законосъобразно. Достатъчно е да има основателни съмнения във верността на заявените от работодателя факти за съществуването на постъпки, представляващи дисциплинарни нарушения, за да не се носят от другата страна по трудовия договор съответните неблагоприятни последици. Съдът в съответствие с практиката не е прехвърлил доказването на незаконността на уволнението в тежест на жалбоподателя. Приел е за установено, че за посочения в заповедта период от 11 дни през времето от 26.08.2009 г. до 9.09.2009 г. по безспорен начин е установено безпричинно неявяване на работа от страна на жалбоподателя, с изключение на дните 2.09.2009 г. и 9.09.2009 г., като последните не се отразяват на съставомерността на уволнението по чл.190, ал.1, т.2 КТ. Срещу твърдението на работодателя, че е налице неявяване на работа в течение на повече от два последователни дни жалбоподателят е възразявал през висящността на процеса и във връзка с това съдът е приел, че по делото не е установен този благоприятен за работника факт, а не че негова е доказателствената тежест да установи явяването си на работа, в посочения в заповедта период. Като е ценил всички събрани по делото доказателства, във връзка с твърденията и възраженията на страните, съдът не е нарушил принципа на разпределение на доказателствената тежест при оспорване на уволнението. От значение за спора е установените с гласните доказателства факти да отговарят на действителното фактическо положение, независимо по искане на коя от страните са допуснати.
При тези данни не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № І-69 от 7.09.2010 г. по гр. дело № 1263/2010 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: