О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 993
С. 17.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 312/2012 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Апелативна прокуратура, [населено място] и С. А. С. от [населено място], срещу въззивно решение № 1862 от 2.12.2011 г. по гр. дело № 2592/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Апелативна прокуратура, [населено място] обжалва въззивното решение в частта, с която е отменено решение № 3131 от 26.05.2011 г. по гр.д. № 9557/2009 г. на Софийски градски съд в частта, за отхвърлянето на иска над 15000 лв. до 20000 лв. и в тази част е постановено ново, с което Прокуратура на Р България е осъдена да заплати на С. А. С. на основание чл.2, ал.1, т.2 З. още 5000 лв. над присъденото с първоначалното решение обезщетение от 15 000 лв., ведно със законната лихва считано от 16.03.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 400 лв. разноски, и е потвърдено в частта, с която прокуратурата е осъдена да заплати на С. обезщетение в размер на 15 000 лв.
С. А. С. обжалва въззивното решение в частта, с която искът по чл.2,ал.1,т.2 З. е отхвърлен за разликата от 20 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване по двете касационни жалби се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като размера на присъденото обещтение бил определен в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд, както и по този въпрос била налице противоречива практика.
Писмен отговор на касационната жалба на Апелативна прокуратура, [населено място] е постъпил от ответницата по нея С. А. С.. В него се поддържа, че в обжалваната от прокуратурата част не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и са процесуално допустими.
С обжалваното решение Софийски апелативен съд е приел, че сумата 20 000 лв. справедливо ще обезщети претърпяните от С. А. С. неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на орган на Прокуратурата, изразяващи се в незаконно повдигнато обвинение в престъпление, за което е била оправдана с влязла в сила присъда на наказателния съд. Изложил е съображения, че предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 З. е основателен. За да определи размера на обезщетението на 20 000 лв. въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че ищцата е преживяла много тежко факта на задържането й, както и воденото срещу нея наказателно преследване, злепоставянето пред колеги, близки и познати, че задържането под стража, психологическата емоционална възбуда, преживеният стрес в резултат на несправедливо воденото срещу нея наказателно преследване, са довели до влошаване на здравословното й състояние.
В двете изложения се съдържа общо позоваване на необходимостта да се разгледа въпросът за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане – чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 З., в неговия процесуалноправен и материалноправен аспект – за задължението на съда да прецени всички конкретни обстоятелства при определяне на справедливо обезщетение по смисъла на закона, както и за критериите, които се прилагат при определяне размера на това обезщетение. Жалбоподателите се позовават на т. 11 от ППВС № 4/1968 г., а Апелативна прокуратура, [населено място] и на т.3 и т. 11 на ТР № 3/2004 г ОСГК. Жалбоподателката С. се позовава на постановено по реда на чл.290 ГПК решение и определения по чл.288 ГПК на Върховния касационен съд. Оплакванията са по съществото на правния спор за допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила. Независимо от това постановения съдебен акт на Софийски апелативен съд не е в разрез със задължителната практика, а напротив той е в съответствие с установената и последователна съдебна практика по въпроса за отговорността на държавата за действия на прокуратурата, с които са причинени неимуществени вреди за водени наказателни производства за престъпление от общ характер, в случая по чл.283 НК, което е приключило с оправдателна присъда. Налице е основанието за отговорността на държавата за вреди от действията на правозащитни органи, след като ищцата е обвинена в извършване на престъпление, по което по-късно е постановена оправдателна присъда. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен при съблюдаване на конкретните данни по делото и обществения критерий за справедливост, както е прието в задължителната съдебна практика- решение № 20 от 26.01.2010 г. по гр.д. № 1609/2008 г., ІV г.о.; решение № 407 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1273/2008 г., ІІІ г.о.; ППВС № 4/68 г. и чл. 52 ЗЗД. Не се установяват и твърденията на жалбоподателите за наличие на противоречива практика по въпроса за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Както вече се посочи размерът на обезщетението се определя с оглед на конкретните данни по делото, поради което различията в размера на присъдените обезщетения по приложените дела не може да се приеме като противоречивост по см. на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на С. А. С. следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 1000 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1862 от 2.12.2011 г. по гр. дело № 2592/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Осъжда Прокуратура на Република България, със съдебен адрес: [населено място], [улица] да заплати на С. А. С. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] направените разноски за касационната инстанция в размер на 1000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: