2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1417
С., 11.12. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на шести декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 792/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба С. М. Димитрова против въззивно решение № 615 от 17.04.2912г. по гр. дело № 4232/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 09.09.2011 г. по гр. дело № 12442/2009 г. на Софийски районен съд в частта, с която иска по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. е уважен за разликата над 10 000 лв. до 40 000 лв. и отхвърлил иска на С. М. Димитрова против Прокуратурата на Република България по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. за сумата 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 10.11.2008г. до изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – релевантно ли е съдебното минало на лице предявило иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Прокуратура на Република България не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос не обосновава основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът е относим към обстоятелствата от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и прилагане на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Разрешение на въпроса по приложението на чл. 52 ЗЗД е даден в т. 11 на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, което постановява изискването, при определяне размера на неимуществени вреди да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят вредите, като в мотивите съдът следва да посочи конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди. По този начин понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД, което не е абстрактно, придобива конкретно съдържание съобразено с фактите.
Обжалваното решение не е постановено в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика. Съдът е обсъдил всички правно – релевантни за спора обстоятелства, изложил е съображения, кои вреди приема, че са в причинна зависимост с незаконното обвинение за извършено престъпление от ищцата, за кои приема, че не е доказана пряка причинна връзка между незаконното обвинение и вредата, преценил е тежестта на обвинението и продължителността на наказателното преследване, приключило в една съдебна инстанция в разумен срок, взетите мерки за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест”, които в различна степен са ограничили личната свобода и възможността на лицето за свободно придвижване. Съобразено е, че в този период ищцата е преживяла стрес, изпаднала в депресивно състояние, влошили се някои хронични заболявания, от които страдала – негативни преживявания засегнали пряко бита и емоционалния й живот. Наред с тези обстоятелства, съдът е отчел, че ищцата е имала предишно осъждане за престъпление от същия характер, в което е била незаконно обвинена с квалификация повторност, като извършено в изпитателния срок на отложеното изпълнение на наказанието по тази присъда. Това обстоятелство е отчетено само в контекст за степента на засягане авторитета и доброто име на ищцата.
При определяне размера на обезщетението съдът се е съобразил и с изискванията на т. 11 на ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС, като е разкрил причинната зависимост между претърпените вреди и незаконното обвинение в извършване на престъпление, размера е определен глобално и е съобразен с обществените разбирания за справедливост, с което принципа на чл. 52 ЗЗД е приложен в съответствие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд.
Наличието на задължителна съдебна практика изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят не излага съображения за необходимост от промяна на така установената съдебна практика като неправилна или остаряла спрямо развитието на обществените отношения към момента, поради което приложението на посоченото основание не е обосновано.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 615 от 17.04.2912г. по гр. дело № 4232/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ