4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
С., 2.04. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори април, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1359 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], представлявано от изпълнителния директор В. Б., чрез пълномощника си адв. Б. К. от АК-С., против въззивно решение № 72 от 28.03.2011 г., постановено по в.гр.д. № 48/2011 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е отменено решение № 350 от 17.12.2010 г. на Троянския районен съд, постановено по гр.д. № 583/2010 г., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от В. С. С. от [населено място] против касатора, иск с правно основание чл. 200, ал. 1, КТ, за сумата от 2 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука и този иск е уважен и за тази сума, като първоинстанционното решение в частта му, с която искът по чл. 200, ал. 1 КТ е уважен за сумата от 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди със законните последици, е потвърдено. В останалата му част, с която искът по чл. 200, ал. 1 КТ е отхвърлен до пълния предявен размер от 15 000 лв. като необжалвано въззивното решение е влязло в сила.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което е уважен предявеният срещу него иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за сумата от 7 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. И. правен въпрос е: следва ли да бъде намалена отговорността по чл. 201, ал. 2 КТ на работодателя, когато пострадалият при трудовата злополука е проявил груба небрежност. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил съдебни решения, както следва: решение № 1377 от 12.02.2009 г. по гр.д. № 966/2006 г. на ІІ г.о. на ВКС, решение № 207 от 28.02.2006 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 266 от 13.03.2006 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 650 от 11.05.2006 г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 2235 от 10.02.2006 г. на ІІІ г.о. на ВКС. Тъй като са посочени като съдебна практика решения на отделни състави на ВКС, а не задължителната му практика, която съгласно разрешението, дадено в т. 2 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/ВС, са постановленията на Пленума на Върховния съд, тълкувателните решения на ОСГТК на ВКС, както и решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, поради което незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, какъвто е настоящият случай.
Ответницата по касационната жалба В. Р. С. от [населено място] оспорва жалбата като неоснователна.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 200 КТ, с обжалваем интерес над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявеният иск с правно основание чл. 200 КТ в посочения размер от 7000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, изразяваща се във фрактура на 5-та метакарпална костица на дланта на лявата ръка на пострадалата ищца, въззивният съд е приел, че по делото е установено, че пострадалата работничка към момента на увреждането се е намирала в трудовоправни отношения с ответното дружество, че увреждането е причинено при изпълнение на трудовите й функции, злополуката е призната за трудова по надлежния ред, както и че в резултат на нея са настъпили неимуществени вреди за пострадалата работничка, чието възмездяване с оглед заложения в чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост е в присъдения размер на обезщетението от 7 000 лв. Съдът е приел, че в случая ответното дружество, чиято е доказателствената тежест, не е доказало съпричиняване от страна на пострадалата работничка, а именно, че същата е допринесла за трудовата злополука проявявайки груба небрежност, за да бъде намалена отговорността му с оглед разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изхода на спора, който е решаван противоречиво от съдилищата.
В конкретния случай жалбоподателят е посочил като такъв материалноправен въпрос, по който е следвало да се произнесе въззивния съд, а именно прилагането на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, относно съпричиняването на вредите, с оглед намаляването на имуществената отговорност на предприятието-работодател. Действително въззивният съд е приел, че с оглед събраните по делото доказателства, не са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, тъй като в доказателствена тежест на работодателя е установяването на такова съпричиняване, което в случая той не е сторил. Проява на груба небрежност по см. на чл. 201, ал. 2 КТ е налице, когато работникът е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но се е надявал, че той няма да настъпи, или че ще успее да предотврати неговото настъпване. При проявена груба небрежност от работника обезщетението по чл. 200 КТ се намалява. Както се посочи по-горе въззивният съд е приел, че няма основание за намаляване на определеното по размер обезщетение за неимуществени вреди, тъй като не е налице проявена от увредения работник груба небрежност по см. на чл. 201, ал. 2 КТ. Този извод на съда е изграден с оглед установената по делото конкретна фактическа обстановка. По поставения правен въпрос не е налице противоречие между приетото от въззивния съд и разрешенията, дадени в цитираните и представени от касатора решения на отделни състави на ВКС, тъй като разрешението на поставения въпрос по всяко конкретно дело е различно в зависимост от установената конкретна фактическа обстановка по всяко едно от делата, а не се дължи на различно приложение на нормата на чл. 201, ал. 2 КТ. В заключение следва да се отбележи, че поставения материалноправен въпрос следва ли да бъде намалена отговорността по чл. 201, ал. 2 КТ на работодателя, когато пострадалият при трудовата злополука е проявил груба небрежност, е от значение за изхода на делото, но в случая той не е решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 72 от 28.03.2011 г., постановено по в.гр.д. № 48/2011 г. на Ловешкия окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 3429/09.05.2011 г. на [фирма], [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: