4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 736
С., 14.06. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 10 юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 21/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. М. против въззивно решение на № 1311 от 29.09.2010 год. по гр. дело № 1809/2010 год. на Пловдивски окръжен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма] [населено място] сумата 5970,83 лв., произтичащи от довършително строително -монтажни работи, вложен труд и материали, подробно описани в диспозитива на решението със законна лихва от 09.01.2009 год. до пълното изплащане на задължението и е оставено в сила решение № 1171 от 15.04.2010 год. по гр. дело № 174/2009 год. на Пловдивски районен съд в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма] [населено място] сумата 3013 лв., представляваща неплатен остатък от последна вноска за заплащане на цената на придобит недвижим имот, съгласно сключен на 14.03.2007 г. предварителен договор за покупко-продажба на право на строеж и договор за строителство за апартамент № 1, с площ 86 кв. м на втори етаж в жилищна сграда на [улица], район „В.”, [населено място].
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя материалноправните въпроси – съставлява ли нов договор за изработка извършването на допълнително строително-монтажни работи, извън договореното с договора за строителство от 14.03.2007 год., и по какъв начин следва да бъде определен обема и стойността на този договор; съставлява ли обикновеното фактическо предаване на изработеното, приемане по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД и допустимо ли е извършване на прихващане на възнаграждение за извършената работа с неустойка за забавено изпълнение. Поддържа, че поставените въпроси за от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а с оглед представи съдебни решения по т. д. № 559/2008 г. на ВКС и т. д. № 972/99 г. на ВКС се поддържа приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма] [населено място] в писмен отговор на касационната жалба поддържа липсата на мотивирано изложение за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Твърди, че представената съдебна практика не е относима към предмета на настоящето дело, основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК не е формулирано и доводите в изложението касаят съществото на спора.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о. като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове за парични вземания, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението правни въпроси по приложението на чл. 264 ЗЗД не са разрешени с обжалваното решение в противоречие с представената съдебна практика.
Жалбоподателят е представил съдебно решение по тър. дело № 972/99 г. на ВКС по приложението на ч. 264, ал. 1 ЗЗД, с което е прието, че приемането на извършената работа по договор за изработка, който е неформален и подвид на договора за строителство, включва фактическото получаване на изработеното от поръчващия и признанието, че изработеното съответства на поръчаното, от което следва, че приемане има, само когато реалното получаване на изработеното се придружава от изрично или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че счита работата съобразена с договора, т. е. приемането на извършеното съгласно чл. 264, ал. 1 ЗЗД е не само едно фактическо, но и едно правно действие. Приетото с посоченото съдебното решение не влиза в противоречие с решаващите мотиви на съда по настоящето дело за уважаване на иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
С обжалваното решение е прието, че строителния обект е бил приет за въвеждане в експлоатация с акт № 15 от приемателна комисия, в която са участвали и собствениците на отделните имоти в сградата, между които и ответника – жалбоподател, който е встъпил във владение на апартамента и по този начин с конклудетни действия е приел обекта във вида предоставен му от продавача – изпълнител, поради което и без приемателно – предавателен протокол, той следва да заплати довършителните строително – монтажни работи извършени от изпълнителя по искане на възложителя с материали по – скъпи от предложените, съобразно заключение на техническа експертиза за изпълнените допълнителни СМР в обекта – вложени труд и материали по количествено – стойностна сметка. Видно е, че изводите на съда с обжалваното решение по правните въпроси по приложението на чл. 264, ал. 1 ЗЗД не са в противоречие с представената съдебна практика. Установено е фактическо получаване на изработеното (жалбоподателят е встъпил във владение на апартамента), съчетано с мълчаливо, чрез конклудентни действия, изразено правно изявление, че работата е съобразена с договора (жалбоподателят не доказва в хода на изпълнението да са възникнали спорове по качеството на СМР), което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Правеният въпрос – допустимо ли е извършване на прихващане на възнаграждение за извършената работа с неустойка за забавено изпълнение е извън предмета на спора по делото. Жалбоподателят не е правил доводи за забавено изпълнение на СМР, нито възражения за прихващане, поради което не се налага обсъждане на представеното съдебно решение по т.д. № 559/2008 г. на ВКС, касаещо направено възражение за прихващане с насрещни вземания към ищеца, произтичащи от договор за изработка, нито отговор на въпрос, който не е бил обсъждан с обжалваното решение.
Предвид изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 290, ал. 1, т. 2 ГПК, респ. т. 3-та, посочена формално, без да са развити съображения.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати съдебни разноски на другата страна в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1311 от 29.09.2010 год. по гр. дело № 1809/2010 год. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА В. В. М. да заплати на [фирма] [населено място] съдебни разноски за касационното производство в размер на 200 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ