4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1397
С., 27.12. 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи декември, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 622 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. М. М. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Л. А. Г. от АК-Б., против въззивно решение № І-128 от 10.01.2011 г., постановено по в.гр.д. № 1838/2010 г. на Бургаския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 609 от 25.08.2010 г. на Бургаския районен съд, постановено по гр.д. № 2154/2009 г., са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение от Г. М. М., срещу [фирма], [населено място], с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, решаването на които е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведените правни въпроси са: ако при връчено предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение, в последния ден от изтичането на което бъде удължен срокът му и при условие, че работникът е продължил да работи, а съществуващото правоотношение е прекратено в последващ период, кой момент следва да се приеме като такъв, от който започва да тече давностният срок за предявяване на искове за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му, за възстановяване на работника на предишната му работа и за обезщетение за принудителна безработица – датата на изтичане срока на предизвестието или датата на връчване на заповедта за прекратяване на правоотношението; налице ли е фиктивно съкращаване на щата, съответно незаконно уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, когато в предизвестието, връчено на служителя е вписана дата, на която е заличена длъжността в щатното разписание, която предхожда датата на връчване на предизвестието; налице ли е предоставено разрешение за прекратяване на трудовия договор на служител от Областна дирекция Районна инспекция по труда, в случай, че в него не е вписано основание, на което може да бъде извършено уволнението, как се решава въпросът, ако в него е вписано само, че се предоставя разрешение за уволнение заради ползвана закрила от служител по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ.
Ответникът по касационната жалба, [фирма], [населено място], чрез пълномощника си адв. Л. А. от АК-Б., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от с тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че те са погасени по давност, тъй като са предявени след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл. 358, ал. 2, т. 1, предл. 2 КТ двумесечен давностен срок. Съдът е приел, че в случая работодателят е отправил до ищеца предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на 19.12.2008 г., като с изтичане на едномесечния срок съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ трудовото правоотношение следва да се счита за прекратено – 19.01.2009 г. От този момент започва да тече двумесечния давностен срок, който в случая е изтекъл на 19.03.2009 г., а исковата молба е подадена на 27.03.2009 г., т.е. извън срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай обуславящ изхода на спора е първия материалноправен въпрос – от кой момент започва да тече давностният срок за предявяване на исковете за защита срещу незаконно уволнение – датата на изтичане срока на предизвестието или датата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, за който се твърди, че разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Същият обаче е решен от въззивния съд в обжалваното решение в синхрон със задължителната съдебна практика, съдържаща се в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, а именно – решение № 664 от 15.11.2010 г. по гр.д. № 192/2009 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 618 от 02.12.2010 г. по гр.д. № 1565/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС и др., в които е прието, че когато работодателят е отправил предизвестие и правото му да прекрати трудовото правоотношение на това основание съществува, трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието, без да са необходими някакви действия на страните, като заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение само обективира констатацията затова. Предизвестието е крайният акт, с който завършва дейността по уволнението, а заповедта не е конститутивен елемент. Останалите два материалноправни въпроса не са обусловили изхода на спора, поради което не е налице главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Въз основа на изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – обусловил изхода на делото правен въпрос, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата. Както се посочи по-горе по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос е налице задължителна съдебна практика, въззивното решение е постановено в съответствие с нея, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Направените доводи от касатора обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК. А твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
При този изход на спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 2000 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № І-128 от 10.01.2011 г., постановено по в.гр.д. № 1838/2010 г. на Бургаския окръжен съд, по касационната жалба с вх. № 2544 от 24.02.2011 г. на Г. М. М. от [населено място].
ОСЪЖДА Г. М. М. от [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] деловодните разноски за касационната инстанция в размер на 2000/две хиляди/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: