О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1152
С., 02.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 4475/2015 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. П. П. от [населено място], подадена чрез адвокат Д. С. срещу въззивно решение № 104 от 24.04. 2015 г. по гр. д. № 34/2015 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 619 от 18.11.2014 г. по гр.д. № 361/2014 г. на Русенския окръжен съд в частта му, с която Прокуратура на Р България е осъдена да заплати на жалбоподателя сумата над 3 000 лв. до 8000 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от незаконно уволнение и в тази част е постановено друго, с което искът за 5000 лв. е отхвърлен; в частта за разноските; в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен за разликата над 8000 лв. до пълния предявен размер.
Апелативна прокуратура, [населено място] обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Русенския окръжен съд в частта му, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 З. размер на сумата 3000 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване П. П. поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като даденото от въззивния съд разрешение на въпросите: за критериите за определяне размера на неимуществените вреди; зависим ли е размера на претендираното обезщетение от тежестта и броя на извършените престъпления, в извършването на които е обвинено лицето, от продължителността на наказателното производство и свързаните с него въздействия върху обвиняемия, от значение ли е социалния статус на увредения; допустимо ли е доказване влошаване на здравословното състояние с помощта на свидетел медик, е в противоречие със задължителната практика.
Прокуратура на Р България не е подала писмен отговор на касационната жалба.
В изложение за допускане на касационно обжалване Апелативна прокуратура, [населено място] поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като даденото от въззивния съд разрешение на въпроса за определяне размера на неимуществените вреди, което следва да се извърши след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД е в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд- П № 4/68 г. на П., ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба П. П. П. не е подал писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, и са процесуално допустими.
С обжалваното решение Великотърновският апелативен съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, в частта, с която е присъдено обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 З. за неимуществени вреди в размер на сумата 3 000 лв., и искът на П. за разликата до пълния претендиран размер от 30 000 лв. е отхвърлен. Изложил е съображения, че размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД следва да се определи по справедливост, като се съобразят конкретните данни по делото. Обсъдил е събраните по делото доказателства и въз основа на тях е извел извода, че с оглед характера и вида на обвиненията по образуваното наказателно производство, предвиждащи наказание лишаване от свобода, взетата мярка за неотклонение „подписка”, създала му за определен период от време ограничения, жалбоподателят е претърпял неимуществени вреди. Приел е за недоказани твърденията, че повдигнатите обвинения са се отразили неблагоприятно на отношенията в семейството, като е дал вяра на показанията на сина на жалбоподателя, както и че са довели до влошаване на здравословното му състояние. Приел е, че за накърнените чест и достойнство на ищеца сумата от 3000 лв. е справедливият размер, който ще репарира претърпяните морални вреди.
В изложенията на двете касационни жалби се съдържа общо позоваване на необходимостта да се разгледа въпросът за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане – чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 З., в неговия процесуалноправен и материалноправен аспект – за задължението на съда да прецени всички конкретни обстоятелства при определяне на справедливо обезщетение по смисъла на закона, както и за критериите, които се прилагат при определяне размера на това обезщетение. Жалбоподателите се позовават на задължителна съдебна практика. Оплакванията са по съществото на правния спор за допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила. Независимо от това постановеният съдебен акт на Великотърновския апелативен съд не е в разрез със задължителната практика по въпроса за отговорността на държавата за действия на прокуратурата, с които са причинени неимуществени вреди за водени наказателни производства за престъпление от общ характер, което е приключило с оправдателна присъда. Изводът на съда във връзка с присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди е изграден при съблюдаване на конкретните данни по делото и обществения критерий за справедливост, както е прието в ППВС № 4/68 г. и чл. 52 ЗЗД.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че по двете касационни жалби не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 104 от 24.04. 2015 г. по гр. д. № 34/2015 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: