1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 935
С., 5.08. 2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи юли, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 3493 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Ч. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Р. И. от АК-С., против въззивно решение от 21.03.2013 г., постановено по в.гр.д. № 17049/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV„Д” въззивен състав, с което като е потвърдено решение № ІІ-54-223 от 13.11.2012 г. на Софийски районен съд, ІІ ГК, 54 с-в, постановено по гр.д. № 41037/2012 г., са отхвърлени предявените от И. Ч. И., срещу Агенция „Митници” [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени предявените от него искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1и ал. 2 КТ, съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, от значение за изхода на делото, за които твърди, че са решавани противоречиво от съдилищата, както и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Изведените материалноправни въпроси са: правилно и законосъобразно ли е изпълнил задълженията си директорът на Агенция „Митници” по прилагането на ПМС № 129 от 26.06.2012 г. за привеждане на поверената му администрация в съответствие с новите изисквания на К., като служителите по трудово правоотношение, заемащи длъжности, определени за заемане от държавен служител, не са информирани за предстоящите промени и не им е предоставена възможност да подадат заявления и да кандидатстват за длъжности по трудово правоотношение и в случая задължен ли е работодателят да приложи чл. 329 КТ, след като ПМС 129 от 2012 г. засяга и служителите по трудово правоотношение; правилно ли е упражнено правото на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ след като посочените длъжности в § 9 от ПЗР на Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, са заличени и не съществуват като длъжностно наименование в новия К., а липсва и заповед на работодателя и не съществуват в новото длъжностно разписание; правилно ли е упражнено правото на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ след като съществува определено несъответствие между двете длъжности, съгласно Наредбата за прилагане на К., в която се преповтаря Наредбата на Е., че експертните длъжности със спомагателни функции се заемат от лица, работещи по трудово правоотношение; законосъобразна ли е издадената заповед от работодателя при нарушаване на чл. 8 и чл. 7в КТ и води ли това до ограничаване на правната и адекватна защита на служителя. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил следната съдебна практика: решение № 530 от 29.06.2010 г. по гр.д. № 1654/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 232 от 22.03.2009 г. по гр.д. № 392/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и решение № 3951 от 26.03.2009 г. по адм.д. № 13391/2008 г.,V отд. на ВАС, решение № 7868 от 01.09.2005 г. по адм.д. № 3261/2005 г., 5 чл. с-в на ВАС, решение № 3570 от 22.05.2001 г. по адм.д. № 8555/2000 г.,ІІІ отд. на ВАС, въззивно решение № 274 от 05.07.2010 г. по гр.д. № 306/2010 г. на Врачанския окръжен съд и въззивно решение № 327 от 17.01.2012 г. по гр.д. № 5912/2011 г. на ІІ възз. състав на Софийски градски съд. Представените решения на ВАС и въззивните решения, за които липсват данни, че са влезли в законна сила, не съставляват противоречива съдебна практика, съгласно даденото разрешение в т. 2 и т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС, по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. Тъй като представените решения на ВКС са постановени по реда на чл. 290 ГПК, основанието за допускане на касационното обжалване е по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а не заявеното от касатора по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба, Агенция „Митници”, чрез процесуалния си представител юриск. Г. Д. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и обусловен от първия оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че уволнителната заповед е законосъобразна на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, тъй като с изменение на нормативната уредба е предвидено длъжността, която е заемал ищецът по трудово правоотношение, да се заема по служебно правоотношение. Приел е, че в случая определянето на длъжността за заемане по служебно правоотношение е единственото необходимо и достатъчно условие за законосъобразността на извършеното уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ и е без правно значение обстоятелството дали при работодателя съществуват други длъжности с различни функции, които продължават да се заемат по трудово правоотношение, както и дали лицето отговаря на изискванията за заемането им или на изискванията за заемане на държавна служба. В случая нормата на чл. 329 КТ е неприложима, тъй като подбор работодателят е длъжен да направи в хипотезите на прекратяване на трудовото правоотношение при съкращаване на щата или намаляване обема на работата, но не и при трансформация на трудово правоотношение в служебно такова по силата на нормативен акт и на утвърдено от работодателя длъжностно разписание.
Изведените материалноправни въпроси, описани по-горе, са важни, но те са решени от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика – решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, цитирани във въззивното решение, а и представените от касатора като съдебна практика към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В тях нееднозначно е прието, че с нормата на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ законодателят предоставя правото на работодателя с едностранно изявление без предизвестие да прекрати трудовото правоотношение с работника, чиято длъжност е определена за заемане от държавен служител, като законосъобразността на уволнението на това основание се предпоставя от единственото условие определената за заемане от държавен служител длъжност да се изпълнява по създадено за нея трудово правоотношение. Именно в съответствие с тази задължителна съдебна практика въззивният съд е приел, че с ПМС № 129/2012 г., в сила от 01.07.2012 г., е приет нов класификатор на длъжностите в администрацията и Наредба за прилагането му. Съгласно § 9 от ПЗР на Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, служителите заемащи по трудово правоотношение на длъжностите „главен митнически специалист” и „старши митнически специалист” в Агенция „Митници”, съгласно отменения Е., се преназначават на длъжността „инспектор” в Агенция „Митници” при условията и по реда на § 36 от ПЗР на ЗИД на З.. В новия класификатор на длъжностите в администрацията не съществуват длъжностите „главен митнически специалист” и „старши митнически специалист”, които по отменения класификатор са съответно от длъжностно ниво В 3 и В 5 – експертни длъжности със спомагателни функции, за които се предвижда трудово правоотношение и средно образование. В новия класификатор вместо тези длъжности са предвидени длъжности – „инспектор” в Агенция „Митници”, съответно ниво 11, експертно ниво 7, които се заемат по служебно правоотношение и е необходимо висше образование. В съответствие с тези законови изисквания директорът на Агенция „Митници” е утвърдил ново длъжностно разписание, в сила от 01.07.2012 г., съгласно което в Митнически пункт „К.” с обща численост на служителите 79 броя, всички длъжности се заемат по служебно правоотношение, поради което е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, заемал длъжността „старши митнически специалист” на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ. В тази връзка поставения материалноправен въпрос – законосъобразна ли е издадената заповед от работодателя при нарушаване на чл. 8 и чл. 7в КТ и води ли това до ограничаване на правната и адекватна защита на служителя, е некоректно поставен, а и е неотносим по спора, тъй като в случая работодателят е издал процесната заповед в съответствие с изискванията на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, предвид изменение на нормативната уредба, с която е бил длъжен да се съобрази. Тъй като приетото във въззивното решение по поставените въпроси е в съответствие със задължителната съдебна практика, основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неприложимо.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.03.2013 г., постановено по в.гр.д. № 17049/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV„Д” въззивен състав, по касационната жалба с вх. № 39061 от 02.04.2013 г. на И. Ч. И. от [населено място].
ОСЪЖДА И. Ч. И. от [населено място] да заплати на Агенция „Митници” [населено място], направените разноски за настоящото производство в размер на 150 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: