4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
С. 13.02. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 1270/2011 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция “Пътна инфраструктура”, [населено място] подадена от юрисконсулт М. Г. срещу въззивно решение № 97 от 13.05.2011 г. по гр. дело № 131/2011 г. на Сливенския окръжен съд, с което е потвърдено решението от 5.01.2011 г. по гр.д. № 4363/2010 г. на Сливенския районен съд, с което са уважени предявените от К. Н. К. срещу Агенция “Пътна инфраструктура”, [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, като е признато за незаконно и отменено уволнението, постановено със заповед № 119/30.06.2010 г., издадена от жалбоподателя, с която е прекратено трудовото правоотношение с К. К. на основание чл.328, ал.2 КТ, възстановен е на заеманата до уволнението длъжност директор на Областно пътно управление, [населено място] и работодателят е осъден да заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 6770.62 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване поставените въпроси касаят приложението на чл.328, ал.2 КТ и по точно ръководител на държавно предприятие на бюджетна издръжка разполага ли с право да уволнява ръководни служители от подчинената му администрация на посоченото основание. Поддържа, че по този въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Приложени са решение № 778 от 21.07.1999 г. по гр.д. № 987/97 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 949 от 20.07.1999 г. по гр.д. № 1105/98 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Ответникът по касационната жалба К. Н. К. чрез адвокат Х. Г. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивнен съд и е допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че не е налице основанието по чл.328, ал.2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение на К., тъй като жалбоподателя не е търговско дружество по см. на ТЗ и възложените на председателя на УС на Агенция “Пътна инфраструктура” от министъра на регионалното развитие и благоустройството функции не са свързани с осъществяване на стопанска дейност. Затова, сключеният договор не е договор за управление по см. на чл.328, ал.2 КТ и същият не може да служи като основание за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя по отношение на служителите от ръководството на предприятието. Приел е, че заповедта, с която е прекратен трудовия договор с ищеца е незаконосъобразна, тъй като не е налице приложеното основание за уволнение.
Съдът в настоящия състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос: ръководител на държавно предприятие на бюджетна издръжка разполага ли с право да уволнява ръководни служители от подчинената му администрация на основание чл.328, ал.2 КТ.
Специалното основание по чл.328, ал.2 КТ е приложимо при изрично посочената в тази норма предпоставка- сключване на договор за управление на предприятието и по отношение на ограничен кръг лица-служители от ръководството на предприятието. На поставения от жалбоподателя въпрос е дадено разрешение в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 718 от 21.10.2010 г. по гр.д. № 67/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. В него е прието, че основанието за уволнение по чл.328, ал.2 КТ е наличието на сключен договор за управление на предприятието, с който на управителя са възложени задачи за успешно управление на стопанската дейност и за изпълнение на определената с него бизнес програма. Затова под предприятие се разбира организация, която развива стопанска дейност. Целта е да бъде дадена възможност на новия ръководител-при необходимост- да се освободи от стария ръководен персонал и да подбере екип кадри /включително и да назначи нови/, с които най-добре да осъществи набелязаните с договора за управление бизнес цели. При преценката дали един договор, който при сключването му е определен като “договор за управление на предприятие” има характера на такъв по см. на чл.328, ал.2 КТ и дали въз основа на него могат да бъдат уволнявани служители от ръководството на предприятието, следва да се съобрази между какви страни се сключва, какви са възложените с него задачи и дали са свързани с осъществяването на конкретна бизнес цел.
С обжалваното решение е прието, че агенцията не е търговско дружество по см. на Търговския закон, че сключения на 12.02.2010 г. между министъра на регионалното развитие и благоустройството и Б. А. Й., комуто е възложено за изпълнява функцията на председател на УС на Агенция “Пътна инфраструктура” договор не е свързан с осъществяване на конкретна стопанска дейност и с постигане на конкретна бизнес програма и цел. Затова, договорът не е договор за управление по см. на чл.328, ал.2 КТ и същият не може да бъде годно правно основание за уволнение на служител от ръководството на орган на изпълнителната власт, на организации с държавни функции към които се числи и Агенция “Пътна инфраструктура”, която е юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджетни средства към министъра на регионалното развитие и благоустройство и със специализирани звена, каквито са областните пътни управления.
Даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос е в съответствие с приетото в задължителната практика на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК, поради което не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като по поставения въпрос практиката е уеднаквена. Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, при която се налага ново тълкуване на съществуващата правна норма, което да налага промяна на възприетото с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение.
Останалите оплаквания касаят пороци на решението, свързани с правилната преценка на доказателствата, което може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда и до необоснованост на решението. Развитите доводи биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК при вече допускано касационно обжалване, но не са основания за допускане по чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото на ответника К. Н. К. следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за адвокат Х. Г..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 97 от 13.05.2011 г. по гр. дело № 131/2011 г. на Сливенския окръжен съд.
Осъжда Агенция “Пътна инфраструктура”, [населено място], [улица] да заплати на К. Н. К. от [населено място], [улица] направените разноски за касационното производство в размер на 300 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: