1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1410
С., 10.12. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети декември, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 748 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. П. С. и И. О. З., и двамата от [населено място], [населено място], чрез пълномощника си адв. К. П. от АК-С., против въззивно решение № 1970 от 16.12.2011 г., постановено по в.гр.д. № 2395/2011 г. на Софийски апелативен съд ГК, 8 състав, с което е отменено решението от 29.03.2007 г. на Софийски градски съд, І-3 с-в, постановено по гр.д. № 483/2002 г., в частта му, с която е осъдена Й. К. Н. да заплати на ищците Г. П. С., лично и като наследник на Й. И. М.-С., над сумата от 581,134 лв. и на И. О. З. като наследник на Й. И. М.-С. над сумата от 193,71 лв., като тези искове са отхвърлени, поради възражение за прихващане и е потвърдено първоинстанционното решение в останалата му обжалвана част, в която Й. К. Н. е осъдена да плати на Г. П. С., лично и като наследник на Й. И. М.-С. сумата от 581,14 лв. и на И. О. З. като наследник на Й. И. М.-С. сумата от 193,71 лв.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите поддържат, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, за заплащане на извършени подобрения в процесния имот, съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на делото, решаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. И. правен въпрос от процесуално естество е за задължителната сила на указанията, дадени в отменителното решение от касационната инстанция на въззивния съд при новото разглеждане на делото от него.
Ответницата по касационната жалба Й. К. Н., чрез пълномощника си адв. С. С. от АК-С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна, и изразява становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяеми искове по чл. 59 ЗЗД, с цена над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд при новото разглеждане на делото, съобразявайки се със задължителните указания на ВКС по приложение на материалния закон в отменителното му решение е приел, че ответницата Й. Н. дължи на всеки един от ищците по 4 958,43 лв. за извършени подобрения в имота и тъй като направеното от нея възражение за прихващане със свое вземане по чл. 31, ал. 2 ЗС за лишаване от ползване за периода от 04.09.2001 г. до 07.03.2005 г., е основателно за сумата от 9 142 лв., съгласно заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, то двете вземания се погасяват до размера на по-малкото, откъдето следва, че Й. Н. дължи за извършените подобрения сумата от 774,85 лв., или съгласно наследствените квоти дължи на Г. С. ? от тази сума – 581,14 лв., а на И. З. – 193,71 лв.
Поставеният от жалбоподателите процесуалноправен въпрос е от значение за решаване на делото, но той е решен от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика и не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Това е така, тъй като по въпроса за характера на указанията в касационно решение, с което делото се връща за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, съдебната практика е уеднаквена с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 253 от 06.04.2010 г. по гр.д. № 4122/2008 г. на ВКС, ІV г.о., в което е прието, че указанията по приложението на закона в касационното решение са задължителни за въззивния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане. В случая въззивният съд при новото разглеждане на делото в съответствие с указанията, дадени в касационно решение № 263 от 01.07.2011 г. по гр.д. № 561/2010 г. на ІV г.о. на ВКС, е обсъдил доказателствата по делото, становищата и възраженията на страните и е приел, че ответницата Й. Н. дължи на всеки един от ищците по 4 958,43 лв. за извършени подобрения в имота и тъй като направеното от нея възражение за прихващане със свое вземане по чл. 31, ал. 2 ЗС за лишаване от ползване за периода от 04.09.2001 г. до 07.03.2005 г. е основателно за сумата от 9 142 лв., съгласно заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, то двете вземания се погасяват до размера на по-малкото, откъдето следва, че Й. Н. дължи за извършените подобрения сумата от 774,85 лв., или съгласно наследствените квоти дължи на Г. С. ? от тази сума – 581,14 лв., а на И. З. – 193,71 лв. Въведените в изложението оплаквания за необоснованост на извода на съда за основателност на направеното възражение за прихващане, както и за неоснователност на направеното от страна на ищците възражение за изтекла давност, касаят съществото на спора и са свързани с преценката на доказателствата от въззивния съд и приетото от него като фактическа обстановка. Оплакванията за допуснати нарушения на съда при обсъждане на доказателствата по делото по същество, съставляват основания за касация по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В производството по чл. 288 ГПК касационната инстанция проверява поставен ли е правен въпрос, който е обуславящ за изхода на делото и по който е налице някой от критериите за селекция по т. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В тази връзка поставените въпроси не следва да бъдат свързани с преценката на доказателствата от въззивния съд и приетото от него като фактическа обстановка, тъй като целта на касационното производство е да даде отговор на правни въпроси, а не да извършва собствена преценка на фактите по делото.
Въз основа на изложеното, настоящата инстанция приема, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по жалбата направените разноски за касационното производство в размер на 650 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1970 от 16.12.2011 г., постановено по в.гр.д. № 2395/2011 г. на Софийски апелативен съд ГК, 8 състав, по касационна жалба с вх. № 2076 от 27.02.2012 г. на Г. П. С. и И. О. З., и двамата от [населено място], [населено място].
ОСЪЖДА Г. П. С. от [населено място], [населено място], ул. „35”, № 18 и И. О. З. от [населено място], [населено място], [улица] да заплатят на Й. К. Н., чрез пълномощника си адв. С. С., [населено място], [улица], ет. 2, ап. 10, направените по делото за касационната инстанция разноски в размер на 650/шестстотин и петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: