5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 579
С. 23.04. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 1719/2011 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, подадена чрез гл.юрисконсулт Сн. Д., срещу въззивно решение № 1422 от 21.07.2011 г. по гр. дело № 499/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5601 от 1.12.2010 г. по гр.д. № 2040/2005 г. на Софийски градски съд в частта, с която е развален на основание чл.189 вр. чл.223 вр. чл.87, ал.3 ЗЗД договор за замяна на недвижими имоти от 16.10.2003 г., сключен между Областния управител на област С. и “Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг”, [населено място] по иска на “Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг”, [населено място] срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и държавата е осъдена да заплати на колежа направените разноски по делото, както и в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.189 вр. чл.223 вр. чл.87, ал.3 ЗЗД, предявен от “Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг”, [населено място] срещу Областна администрация на област С..
В изложение за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за правното основание на което е осъществена извършената между държавата и колежа замяна на недвижимите имоти, като се поддържа, че основанието, на което областния управител е извършил замяната е чл.45 З. и чл.68 П., а не както е прието в решението чл.52, ал.2 и 4 З.. Поддържа се, че този въпрос се решава противоречиво, като е приложено решение № 507 от 15.07.2009 г на ВКС по гр.д. № 1312/2008 г. Поставен е и въпросът за процесуалната правоспособност на министъра на регионалното развитите и благоустройството да бъде надлежна страна в процеса, тъй като не е титуляр на материалното право. Поддържа се, че този въпрос е разрешен в противоречие с даденото в решение № 28 от 14.07.2011 г. по т.д. № 331/2010 г. на ВКС решение. По въпросите свързани с приложението на чл.189 вр. чл.223 вр.чл.87 ЗЗД липсвали мотиви, с което била нарушена разпоредбата на чл.235 ГПК, както и че в противоречие с решение № 922 от 10.12.2008 г. по гр.д. № 6342/2007 г. на ВКС бил уважен искът за разваляне на договора, а в цитираното решение е прието, че когато купувачът е съдебно отстранен договорът се счита развален по право, с влизане в сила на решението за съдебното отстраняване.
В писмения отговор на касационната жалба “Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг”, [населено място] чрез адвокат В. Х. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а в частта в която е обезсилено първоинстанционното решение, че жалбата е недопустима, като просрочена.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба в частта срещу въззивното решение, с което е обезсилено решението на първоистнационния съд по отхвърления иск на “Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг”, [населено място] срещу Областна администрация на област С. е просрочена и поради това процесуално недопустима, поради следното:
Препис от решението на въззивния съд в частта, с която е обезсилено решението на първата инстанция и е прекратено производството по делото по иска на “Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг”, [населено място] срещу Областна администрация на област [населено място] е връчен на жалбоподателя на 15.08.2011 г. В него е посочено че в тази част то подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му. Срокът за обжалване е изтекъл на 22.08.2011 г. Подадената на 15.09.2011 г. касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение е просрочена и поради това процесуално недопустима. В тази част същата следва да се остави без разглеждане.
Касационната жалба в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, е уважил предявения иск с правно основание чл. 189 вр.чл.223 вр.чл.87, ал.3 ЗЗД, като е развалил договор за замяна на недвижим имот от 16.10.2003 г., сключен между Областен управител на област С. и “Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг”, [населено място] по иска на колежа срещу държавата ,представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, поради съдебно отстраняване на ищеца. Приел е за установено, че пасивно легитимирана страна по така заведения иск е Българската държава, която при извършването на сделката е била представлявана от областния управител на област С.. Изложил е съображения, че влязлото в сила решение по успешно проведения иск по чл.108 ЗС от трето лице срещу ищеца има значение в две посоки- установява, че третото лице-ищец по иска по чл.108 ЗС е носител на правото на собственост и съставлява изпълнително основание за въвеждането му във владение. Правните последици на това решение не могат да се разпространяват спрямо други правоотношения създадени по повод същия имот. Правното значение на това решение в конкретния случай е, че то е предпоставка за завеждането на иск, с който съдебно отстранения купувач може да поиска разваляне на договора, по силата на който се е легитимирал като собственик на имота до постановяване на решението по чл.108 ЗС. По тези съображения е приел, че предявеният иск е основателен и доказан, и договорът за замяна на недвижими имоти, сключен по реда на З. следва да бъде развален в лицето на ищеца и Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
В изложението към касационната жалба се поставя въпросът за задължението на съда да изложи собствени мотиви по делото, като се поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По поставения въпрос не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. На същия съдът е дал отговор в обжалваното решение като е съобразена задължителната практика на ВКС, изразена в решение от 15.02.2011 г. по гр. д. № 1713/2009 г. ВКС, решение от 19.05.2010 г. по гр. д. № 257/2009 г. на IV г. о. на ВКС, решение от 23.04.2010 г. по гр. д. № 427/2009 г. на IV г. о на ВКС и решение от 28.04.2010 г. по гр. д. № 3972/2008 г. на IV г. о. ВКС, в която е прието, че е необходимо обсъждането на всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и на всички доводи на страните, свързани с твърденията им, като съдът формира фактическите си и правни изводи по съществото на заявения за разрешаване спор след преценка на всички относими доказателства във връзка с доводите на страните и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, след издирване на приложимия материален закон.
Поддържа се в изложението, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправния въпрос относно правното основание на което е осъществена извършената между държавата и колежа замяна на недвижимите имоти, а именно, че основанието на което областния управител е извършил замяната е по чл.45 З. и чл.68 П., а не както е прието в решението чл.52, ал.2 и 4 З.. Според жалбоподателя този въпрос се решава противоречиво, като е приложено решение № 507 от 15.07.2009 г на ВКС по гр.д. № 1312/2008 г.
Не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос, тъй като той не е обусловил решаващите изводи на съда за уважаване иска за разваляне на договора за замяна на недвижими имоти. Договорът е развален, защото с влязлото в сила решение по иска с правно основание чл.108 ЗС е установено, че правото на собственост върху имота, предмет на замяната принадлежи на трето лице, а не на държавата и ищецът е съдебно отстранен от имота.
По поставен въпрос за процесуалната правоспособност на министъра на регионалното развитите и благоустройството да бъде надлежна страна в процеса, тъй като не е титуляр на материалното право също не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Последователна и непротиворечива е практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл.18, ал.4 ГПК /отм./, а именно, че по дела отнасящи се до имоти държавна собственост държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Пасивно легитимира страна по делото е държавата, която съгласно чл.18, ал.4 ГПК /отм./ и чл.31, ал.2 ГПК по дела, които се отнасят до недвижими имоти-държавна собственост се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството, който е процесуален субституент на надлежната страна по делото- Държавата. Даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос не влиза в противоречие с утвърдената съдебна практика и закона.
По въпроса когато купувачът е съдебно отстранен счита ли се договорът за развален по право с влизане в сила на решението за съдебното отстраняване също не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Разпоредбата на чл.87, ал.3 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване. С тази правна норма е прието, че развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. В случая същата е приложена точно, а цитираното решение на състав на ВКС е неотносимо към настоящия случай.
Предвид изложените съображения, съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1422 от 21.07.2011 г. по гр. дело № 499/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :