4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 445
С., 21.03. 2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 7831 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. Е. С. от АК-В., против въззивно решение № 175 от 27.09.2013 г., постановено по в.гр.д. № 361/2013 г. на Видинския окръжен съд, ГО, с което като е потвърдено решение № 165/29.04.2013 г. на Видинския районен съд по гр.д. № 759/2012 г., е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД сключеният на 08.05.2009 г. договор за покупко-продажба на общински имот, подробно описан, по реда на ЗОС, между [община] и [фирма], търговското дружество е осъдено да заплати на [община] сумата от 658 лв., представляваща неустойка за периода 08.05.2011 г. до 02.04.2012 г., като предявеният при условията на евентуалност ревандикационен иск относно процесния имот, е оставен без разглеждане. Изложени са съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, разрешаването на които е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведените правни въпроси са – кои действия и бездействия на кредитора го поставят в забава във връзка с приложението на чл. 95 и чл. 96 ЗЗД; кои са фактите, освобождаващи длъжника от отговорност по чл. 81, ал. 1 ЗЗД и при неизпълнение на договора, длъжен ли е кредиторът да даде подходящ срок за изпълнение по чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба, [община], чрез пълномощника си адв. П. П. от АК-В. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, с цена над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявения иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен договор на 08.05.2009 г., по силата на който ищецът [община] е продала на ответното дружество [фирма] [населено място] общински недвижим имот в [населено място],[жк], с площ от 518 кв.м., за сумата от 2 610 лв., която е заплатена от купувача. Приел е също така, че ищецът не е изпълнил задълженията си по чл. 4 от раздел ІІІ на договора – в срок от две години да направи инвестиции в размер на 20 000 лв. да изгради гара, която да обслужва транспорта и пътниците на[жк], както и да разкрие шест работни места, поради което е налице пълно неизпълнение на договорните задължения от негова страна. Приел е, че в случая липсват извинителни причини за забавата на длъжника, които да са от характер, изключващ отговорността му, както и забава на кредитора по см. на чл. 95 ЗЗД, чиято последица освобождава длъжника от отговорността му при забавено изпълнение. Приел е, че искът за неустойка, съгласно клаузата на чл. 8 от договора е основателен в присъдения размер за претендирания период.
Представеното от касатора изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос, обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезата на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Така както общо са формулирани правните въпроси от материално естество, свързани с приложението чл. 95 и чл. 96 ЗЗД, чл. 81, ал. 1 ЗЗД и чл. 87, ал. 1 ЗЗД, същите имат по-скоро теоретичен характер и не се явяват обуславящи изхода на делото. В конкретния случай релевираните в изложението твърдения във връзка с неправилното приложение от въззивния съд в обжалваното решение на посочените по-горе материалноправни норми касаят основания за неправилност на въззивното решение, изразяваща се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон по см. на чл. 281, т. 3 ГПК, но не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това е така, тъй като това основание за допускане на касационното обжалване е налице, когато в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторът само е посочил това основание, но по поставените правни въпроси от материално естество не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормите на чл. 95, чл. 96 ЗЗД, чл. 81, ал. 1 ЗЗД и чл. 87, ал. 1 ЗЗД са ясни и не се нуждаят от тълкуване, а по приложението им има установена задължителна практика на ВКС, на която в случая се е позовал и въззивният съд в обжалваното решение.
При този изход на делото, на ответника по касационната жалба не следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 175 от 27.09.2013 г., постановено по в.гр.д. № 361/2013 г. на Видинския окръжен съд, ГО, по касационна жалба с вх. № 3162 от 06.11.2013 г. на [фирма] [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: