1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
С., 06.01. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 5758 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по касационна жалба на [община], представлявана от кмета Е. И., чрез пълномощника си адв. А. Б. от АК-Б., против въззивно решение № 2010 от 27.05.2013 г., постановено по в.гр.д. № 141/2013 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 31 от 07.01.2013 г., постановено по гр.д. № 1399/2012 г. на Санданския районен съд, са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ от Б. К. Д. от [населено място] срещу [община].
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на решение от касационната инстанция, с което се отхвърлят предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, като неоснователни.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че материалноправният въпрос от значение за изхода на делото, уточнен от настоящата инстанция с оглед разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно – подлежи ли на съдебен контрол извършеният от работодателя подбор във връзка с обективността на възприетите показатели, по които е преценено качеството на работа на служителя, когато подборът е част от правото на уволнение, за който поддържа, че с обжалваното решение е разрешен в противоречие с представената задължителна съдебна практика по приложението на чл. 329 КТ – ТР № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС, постановено по чл. 292 ГПК – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Б. са релевирани и основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, без да е посочена противоречива съдебна практика и да е обосновано защо разрешаването на правния въпрос за приложението на чл. 329 КТ е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба Б. К. Д. от [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приел, че в случая е налице реално съкращаване на длъжността на ищеца „общински охранител”, като по новото щатно разписание щатните бройки са намалени от 5 на 3 броя, както и че задължителният подбор по чл. 329 КТ е бил извършен между ищеца и останалите лица заемащи тази длъжност. Съдът е приел, че извършеният подбор е незаконосъобразен, тъй като не е извършена реална оценка на участващите в подбора лица по предвидените в закона критерии – професионална квалификация и ниво на изпълнение на работата, а в протокола за извършен подбор се съдържат крайни оценки на членовете на комисията по извършване на подбора, като ищецът е получил най-ниска оценка – 53 т., без обосновка за квалификацията и нивото на изпълнение на работата на ищеца и останалите служители, извършващи охранителна дейност. По делото не са представени доказателства от работодателя, чиято е доказателствената тежест, относно установяване на действителните качества на участвалите в подбора лица, както и такива за обективността на получените оценки и точки от служителите и въз основа на какво са поставени, поради което не е възможно да се осъществи и съдебен контрол върху оценката на работодателя за нивото на изпълнение на възложената трудова функция на всеки един от участниците в подбора и тъй като по делото са останали неустановени прилагането от работодателя на законовите критерии и обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и подготовка на работника с оглед възложената работа, съдът е приел, че извършения подбор по чл. 329 КТ е незаконосъобразен.
Като съобрази посочените доводи в жалбата и изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касационният съд в настоящия си състав приема, че атакуваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като поставеният правен въпрос от материално естество, обусловил изхода на делото, е решен от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС, постановено по чл. 292 ГПК, а не в противоречие с нея, както се твърди в касационната жалба.
Приетото от въззивния съд по този въпрос е в съответствие с разрешението, дадено в ТР № 3/2012 г. по приложението на чл. 329 КТ, съгласно което преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. При даването на това разрешение касационният съд е приел, че подборът, като материално субективно преобразуващо право може да се упражни в границите, установени от закона, а не по целесъобразност. Прилагането на разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ според точния й смисъл не може да се реализира с ограничаване на съдебния контрол до въпроса за формалното използване на критериите, установени с нормата. При упражняване на правото на подбор преценката на показателите по чл. 329, ал. 1 КТ не е субективна, а е преценка по законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели по законоустановените критерии с действителните качества на работника или служителя, обоснована със събрана за участниците в подбора информация. В синхрон с тези задължителни указания въззивният съд е приел, че в случая извършеният подбор е незаконосъобразен, тъй като не е извършена реална оценка на участващите в подбора лица по предвидените в закона критерии – професионална квалификация и ниво на изпълнение на работата, а в протокола за извършен подбор се съдържат крайни оценки на членовете на комисията по извършване на подбора, като ищецът е получил най-ниска оценка – 55 т., но без никаква обосновка за квалификацията и нивото на изпълнение на неговата работа и тази на останалите служители, осъществяващи охранителна дейност в общината, което е в доказателствена тежест на работодателя, за да може да се извърши съдебен контрол на подбора по чл. 329 КТ. В тази връзка следва да се отбележи, че твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В заключение, поставения правен въпрос от материално естество, обусловил изхода на делото, е решен от въззивния съд в обжалваното решение в съответствие със задължителната съдебна практика, установена по чл. 292 ГПК с представеното от касатора и цитираното по-горе ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС, поради което не е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускането на касационния контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2010 от 27.05.2013 г., постановено по в.гр.д. № 141/2013 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 2006 от 05.07.2013 г. на [община].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1