5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1106
С., 18.1 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 28 октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3737/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. М. М. чрез пълномощники адв. Р. А. и адв. С. К. Кюстендилска адвокатска колегия против въззивно решение № 2146 от 31.03.2015г. по в. гр. дело № 1868/2015г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № ІІ-56-238 от 08.12.2014г. по гр. дело № 45191/2014г. на Софийски районен съд и са отхвърлени исковете на И. М. М. против Агенция „Митници” за отмяна като незаконна на заповед № 3112 от 29.07.2014г., с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „митнически сътрудник” в Митническо бюро Г. Д., Митница Югозападна при Агенция „Митници” и заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 2972,10 лв. със законните последици.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя материалноправните въпроси – когато при запазване на част от трудовите функции са възложени задължения и отговорности в по – голям обем и с по – високи изисквания по отношение на длъжността предвидена с ново щатно разписание, премахната ли е длъжността „митнически сътрудник” или същата е трансформирана в „инспектор” в Агенция „Митници”, предвидена с новото щатно разписание за заемане по служебно правоотношение, респ. кое е действителното правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение на митническия сътрудник – това по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, или това по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ; при преценка за идентичност на трудовите функций, която не може да се изведе от механичното сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика, а от естеството на извършваната работа и от свойствените задължения за длъжността, следва ли да се приеме, че представянето на длъжностната характеристика от работодателя е безпредметно, както е прието с обжалваното решение, респ. при разграничаване на основанията по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ безпредметно ли е сравнението на длъжностните характеристики, и кои са доказателствените средства, чрез които следва да се докажат определящите и съществените за длъжността трудови функции за приложението на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ; в случай, че работникът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, която не съществува в действащото към този момент щатно разписание, работодателят има ли право да прекрати трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата. Жалбоподателят поддържа, че по поставените правни въпроси има противоречива съдебна практика на Върховния касационен съд установена с решения по гр. дело № 479/2014г., четвърто г. о. и гр. дело № 5342/2013г., четвърто г. о., която представя, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът Агенция „Митници” не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Постановените в изложението правни въпроси поддържат тезата на жалбоподателя за трансформиране на длъжността „митнически сътрудник” заемана от ищеца преди първото му уволнение, извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ и отменено като незаконно по съдебен ред, респ. възстановяването му от работодателя на същата длъжност, уволнен с оспорената по настоящето дело заповед на основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, в длъжността „инспектор” заемана по служебно правоотношение предвидена в действащото към момента на възстановяването на ищеца длъжностно разписание, чрез която се оспорва приложеното от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, като паралелно се поставя и въпроса, кое е основанието, на което следва да се прекрати трудовото правоотношение с митническия сътрудник. В тази връзка е поискано да се извърши разграничение между основанието за уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ и приложеното от работодателя основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ с оглед на конкретната фактическа обстановка по делото. Въпросите тангират и с направените изводи на съда по съществото на спора, правилността на които са извън предмета на настоящето производство.
С обжалваното решение правната воля на съда е формирана, след съобразяването на задължителна съдебна практика на ВКС, установена с решение по гр. дело № 504/2014г., четвърто г. о., с което е прието, по идентичен случай, че правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение на лице заемало длъжността „митнически сътрудник” не е това по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ. Прието е, че не е налице трансформиране на длъжността „митнически сътрудник” в длъжността „инспектор в Агенция Митници” предвидена за заемане по служебно правоотношение с новия Класификатор на длъжностите в администрацията (К.) приет с ПМС № 129/26.06.2012г, извод съобразен и с разпоредбата на § 9, ал. 1 ПЗР Н., според която на длъжността „инспектор”, заемана по служебно правоотношение, изрично са преназначени длъжностите по отменения К. „главен митнически специалист”, „старши митнически специалист” и „младши митнически специалист” – три длъжности обединени в една експертна длъжност с аналитични и/или контролни функции. Липсата на трансформация между длъжността „митнически сътрудник” и предвидената в новия К. „инспектор в АМ” е изведена и чрез съпоставяне на трудовите им функции, при което е констатирана съществена разлика в естеството и характера на работата, като дори й да се приеме, включване на функциите на митническия сътрудник в задълженията на „инспектор в АМ”, съществената им разлика с всички останали предвидени преки задължения на митническия инспектор би наложил извод за трансформация, изразяваща се в съкращаване на длъжността „митнически сътрудник”.
Въз основа на цитираната съдебна практика с обжалваното решение е прието, че с новия Класификатор на длъжностите в администрацията, длъжността „митнически сътрудник” в Агенция митници е премахната и вече не съществува; липсва трансформация между заеманата от ищеца длъжност и длъжността „инспектор в АМ” по новия К.; изведен е и аргумент от предходната заповед за уволнението на ищеца извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, която е отменена с влязло в сила съдебно решение, изпълнено точно от работодателя възстановил ищеца на длъжността „митнически сътрудник”. Поради това, че междувременно длъжността нормативно е премахната с влизане в сила на новия Класификатора за длъжностите в администрацията е прието, че приложеното от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразно.
Решаващите мотиви за изхода на спора не влизат в противоречие със съдебната практика приложена от съда с обжалваното решение, нито със съдебната практика, на която се позовава жалбоподателя. Посочените съдебни решения дават отговор на въпроса, по какви признаци следва да се изведе наличието или липсата на идентичност между длъжността по старото щатно разписание и тази по новото, който е в смисъл, че следва да се изходи от естеството и характера на работата и от свойствените задължения за длъжността, от където да се преценява налице ли е съществена разлика между двете длъжности. С обжалваното решение тази практика е съобразена – при съпоставка между естеството и характера на трудовите функции на двете длъжности, съдът е констатирал съществени различия; съобразена е й разпоредбата на § 9, ал. 1 ПЗР на Наредбата да приложение на Класификатора за длъжностите в администрацията, с която на длъжността „инспектор в АМ” заемана по служебно правоотношение са преназначени други три длъжности по отменения К., между които не е тази на митническия сътрудник, т. е. правната воля на съда за отхвърлянето на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е обусловена от задължителната съдебна практика, при точното прилагане на закона.
Предвид изложеното поставените правни въпроси не обуславят основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, респ. т. 3-та, която в изложението не е мотивирана съобразно изискванията на т. 4 от ТР № 1/19.0.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2146 от 31.03.2015г. по в. гр. дело № 1868/2015г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ