4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
С., 25.02. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 7563/2013 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. К. К., подадена чрез пълномощника адвокат М. Г. срещу въззивно решение № 415 от 27.08.2013 г. по гр. дело № 500/2013 г. на Врачанския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 80 от 18.04.2013 г., постановено по гр.д. № 1157/2012 г. на Районен съд, [населено място] са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу ОДЗ „Вълка Н. Т.”, [населено място], В. обл. обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ- за отмяна на дисциплинарното уволнение извършено със заповед № 58 от 1.11.2012 г. на директора на заведението и с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ- за възстановяване на длъжността, която е заемала до уволнението.
В изложение за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: обвързан ли е съдът от посочената в заповедта за дисциплинарно уволнение правна квалификация или следва да установи извършено ли е дисциплинарното нарушение, неговата тежест и съответствието с наложеното дисциплинарно наказание; какво значение има направено от страна признание на факт, когато това признание е в противоречие с установени с писмени доказателства обстоятелства по делото. Поддържа се, че тези въпроси са от значение за изхода на делото, като даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие със задължителната съдебна практика и от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 КТ.
Ответната страна ОДЗ „Вълка Н. Т.”, [населено място], обл. В., чрез адвокат Ц. С. в писмения отговор на касационната жалба изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Врачанският окръжен съд е потвърдил решението на районния съд, с което са отхвърлени предявените от Л. К. К. срещу ОДЗ „Вълка Н. Т.” обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, и т.2 КТ. Приел е, че заповед № 58 от 1.11.2012 г., с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” на основание чл. 190, ал.1,т.2 КТ, затова, че на 3,4,5,8,9 и 10.10.2012 г. не се е явявала на работа и не е изпълнила заповед № 31 от 2.10. 2012 за командироване във филиала в [населено място] е законосъобразна, по отношение на посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина – неявяване на работа в продължение на два последователни дни. Установеното нарушение според съда съставлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.2 КТ, което е достатъчно да обоснове тежестта на наложеното наказание. Приел е, че при налагане на дисциплинарното наказание работодателят е изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 КТ и чл.195, ал.1 КТ. По тези съображения съдът е приел, че уволнението е законосъобразно и е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1и т.2 КТ. Възприел е изложените от първата инстанция съображения за отхвърляне на исковете и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях, като е изложил и собствени мотиви за неоснователност на развитите в жалбата оплаквания.
По поставения въпрос – обвързан ли е съдът от посочената в заповедта за дисциплинарно уволнение правна квалификация или следва да установи извършено ли е дисциплинарното нарушение, неговата тежест и съответствието с наложеното дисциплинарно наказание не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Този въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда за неоснователност на иска по чл.344, ал.1, т.1 ГПК. Съдът е отхвърлил иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, приемайки, че наложеното дисциплинарно уволнение е законосъобразно. Изложил е собствени мотиви, с които е обосновал, че е извършено посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение-неявяване на работа в течение на два последователни дни, и възприемайки мотивите на районния съд за законността на наложеното наказание е препратил към тях. Изводът на съда за законност на дисциплинарното уволнение е основан не на посочения в заповедта текст от КТ, а на събраните по делото доказателства, с които е установено, че дисциплинарното нарушение е извършено. За това нарушение може да се наложи и наказание дисциплинарно уволнение с оглед тежестта му, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на работника /чл.190 ал.1 т.2 и ал.2 от КТ/. В случая съдът е съобразил тези изисквания и е приел, че заповедта е законосъобразна.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса- какво значение има направено от страна признание на факт, когато това признание е в противоречие с установени с писмени доказателства обстоятелства по делото. Този въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за за отхвърли предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. Жалбоподателката не е оспорила обстоятелството, че в посочените в заповедта за дисциплинарно уволнение дати не се е явявала на работа във филиала в [населено място] където е била командирована със заповед № 31 от 2.10.2012 г. на работодателя за периода 3.10.2012 г. до 1.11.2012 г. Съгласно разпоредбата на чл.175 ГПК направено от страна признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. В случая от въззивния съд е процедирано по този начин.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
На ответната страна следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 480 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 415 от 27.08.2013 г. по гр.д. № 500/2013 г. на Врачанския окръжен съд.
Осъжда Л. К. К. от [населено място], обл.В., [улица] да заплати на ОДЗ „Вълка Н. Т.”, [населено място], обл. В. направените разноски за касационното производство в размер на 480 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :