1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 619
С., 09.05. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1292 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Красен Ж. Д. от [населено място] връх, област Шумен, чрез пълномощника си адв. И. Т. от АК-Шумен, против въззивно решение № 262 от 05.11.2013 г., постановено по в.гр.д. № 478/2013 г. на Шуменския окръжен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 190 от 26.06.2013 г. по гр.д. № 10431/2012 г. на Новопазарския районен съд, с което Красен Ж. Д. е осъден да заплати на [фирма] [населено място], сумата от 10 402,50 лв., представляваща обезщетение за причинени на 31.08.2011 г. имуществени вреди по чл. 50 ЗЗД, изразяващи се в увредени насаждения на общо 150 дка площ, от които 75 дка слънчоглед на стойност 5 542,50 лв. и 75 дка царевица на стойност 4 860 лв., причинени от 60 животни – крави и телета, собственост на ответника, ведно със законната лихва, считано от 18.12.2012 г. до окончателно изплащане на сумата по главницата. В. решение в отхвърлителната му част на иска с правно основание чл. 50 ЗЗД като необжалвано е влязло в сила на основание чл. 296, т. 2 ГПК.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че с постановеното въззивно решение, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 50 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, съдът се е произнесъл по правен въпрос от процесуално естество, значим за изхода на спора, който е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Релевира довод за нищожност и недопустимост на въззивното решение, без да го обосновава. Поставеният правен въпрос е – допустимо ли е съдът да основава решението си на неистински документ – Протокол за унищожени посеви, който не е съставен от оторизираните за това лица и в предвидената от закона форма. Представя съдебна практика – решение № 20 от 26.01.2010 г. по гр.д. № 4882/2008 г. на ВКС, І г.о. и решение № 538 от 17.01.2011 г. по гр.д. № 960/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. А. Н. от АК-В. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с цена над 5000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявения иск с правно основание чл. 50 ЗЗД, въззивният съд е приел за установено като се е позовал на изслушаните по делото свидетели и заключението на съдебно-агротехническата експертиза, че на 31.08.2011 г. в масива, обработван от ищцовото дружество в землището на [населено място] връх, засаден с царевица и слънчоглед, 60 броя животни – крави и телета, собственост на ответника, са били оставени безстопанствени и са унищожили част от посевите – по 75 дка царевица и слънчоглед, на обща стойност 10 402,50 лв. В. съд не е съобразил представения като доказателство протокол от 01.09.2011 г. за вредите като е приел, че той не е годно доказателство, тъй като при съставянето му не е била изпълнена процедурата по чл. 18 и сл. от Закона за опазване на селскостопанското имущество, а като частен документ не се ползва с материална доказателствена сила и не е противопоставим на ответника, тъй като не е подписан от него. Приел е съобразно останалите доказателства – показанията на разпитаните свидетели и заключението на съдебно-агротехническата експертиза, че животните на ответника са унищожили 150 дка насаждения с царевица и слънчоглед в масива, обработван от ищцовото дружество, поради което е налице отговорността на ответника по чл. 50 ЗЗД, като размера на причинените вреди възлиза на обща стойност 10 402,50 лв., която сума ответникът е осъден да заплати на ищеца. Съдът е приел, че в случая са налице предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на ответника по чл. 50 ЗЗД, тъй като са налице вреди, причинени на ищцовото дружество от вещи – животни без надзор, собственост на ответника и наличие на причинно-следствена връзка между действията им и настъпилите вреди – унищожени 150 дка насаждения от слънчоглед и царевица на ищеца, поради което е уважил иска в доказания размер на имуществените вреди.
В контекста на този основен извод на въззивния съд, обусловил изхода на спора, поставеният от касатора правен въпрос от процесуално естество, свързан с допустимите доказателствени средства, в частност на писмен документ, съставен не по надлежния ред, не се явява обуславящ изхода на спора, тъй като в случая този документ не е приет от въззивния съд за годно доказателство и не е обсъждан. Т.е. в случая не е налице главното основание за приложното поле на касационно обжалване – наличие на правен въпрос от значение за изхода на спора/материалноправен и/или процесуалноправен/ по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, който да е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, а касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. В тази връзка следва да се подчертае, че такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. На практика в изложението се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост във връзка с преценка на събраните по делото доказателства, които са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и които са относими към основателността на касационната жалба, но не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Вън от това, както се посочи по-горе, въззивният съд не се е позовал на това писмено доказателство, а е приел, че тъй като представеният протокол от 01.09.2011 г. за вредите не е годно доказателство, защото при съставянето му не е била изпълнена процедурата по чл. 18 и сл. от Закона за опазване на селскостопанското имущество, а като частен документ не се ползва с материална доказателствена сила и не е противопоставим на ответника, тъй като не е подписан от него, поради което не го е съобразил, като изводите си за основателността на иска по чл. 50 ЗЗД е изградил на базата на останалите събрани по делото доказателства, преценени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК. С оглед на изложеното, постановеното въззивно решение е валидно и допустимо, а доводите на касатора за нищожност и недопустимост на въззивното решение не са аргументирани от него, а отново се обосновават с процесното писмено доказателство, което както се посочи по-горе, не е съобразено от решаващия съд в обжалваното решение.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 262 от 05.11.2013 г., постановено по в.гр.д. № 478/2013 г. на Шуменския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 6448/05.12.2013 г. на Красен Ж. Д. от [населено място] връх, област Шумен.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: