3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 752
С., 17.06. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 12 юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1709/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. В. Й. чрез адвокат В. К. – Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 7196 от 05.11.2012г. по гр. дело № 1861/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 22.06.2011 г. по гр. дело № 5143/2010 г. на Софийски районен съд за отхвърляне иска на жалбоподателя против Етажна собственост на [улица], [населено място] за прогласяване нищожността поради противоречие със закона на решение взето от Общото събрание на Етажната собственост на 21.10.2009 г. по т. 4 от дневния ред за определяне размера на месечни парични вноски за извършване на непредвидени разходи по отстраняване на повреди на общите части.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правния въпрос – как се разпределят разходите за ремонт (независимо дали е текущ или неотложен), за поддържане, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части на сградата на етажната собственост – съразмерно на идеалните части притежаване от всеки съсобственик или според броя на обектите в сградата. Въпросът е поставен като от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът Етажна собственост [населено място], [улица] представлявана от управителя В. С. не е представил писмен отговор по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск за нищожност на решение на Общо събрание на етажна собственост намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос не обуславя приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Според тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК на ВКС, значение за точното прилагане на закона и развитие на правото има този въпрос, разглеждането на който ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или за да се създаде или осъвремени съдебна практика, когато законите са непълни, неясни или противоречиви. Тези представки не са налице. Приложените от съда правни норми са ясни, не се нуждаят от тълкуване, като съдът се е позовал и на съдебна практика, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С обжалваното решение съдът е извършил паралел между правните разпоредби уреждащи разходите за извършването на ремонт, обновяване и поддържане на общите частите.
Съдът се е позовал на нормата на чл. 51, ал. 1 З. (първоначална редакция ДВ бр. 6/2009 г). определяща консумативните разходи и разходите за текущо поддържане на общите части на етажната собственост, които се разпределят поравно според броя на собствениците и обитателите, като е приел, че тази разпоредба регламентира начина на разпределяне между съсобствениците на горните пера и тя е приложима при определяне на начина за разпределяне на вноските за в бъдеще за покриване на ненастъпили и поради това непредвидими разходи необходими за отстраняване на текущи повреди в съсобстевността, свързани с обикновената поддрържка. В този смисъл взетото с т. 4 решение от 21.10.2009 г. на ОС на ЕС, с което е определен размера на месечните парични вноски за извършване на непредвидени разходи за отстраняване на повреди в общите части, намален от осем на пет лева, да се разпределят (начисляват) на апартамент, т. е. поравно, предмет на иска за нищожност е прието, че не противоречи на посочената разпоредба, която е приложимата норма по отношение на предвидените разходи и тяхното разпределяне.
Виждането на ищеца, че сумите за ремонт независимо дали е текущ или неотложен следва да се разпределят съразмерно на идеалните части от общите части в сградата, което е залегнало и в поставения въпрос, е обсъдено от съда и дадения с обжалваното решение отговор е съобразен с точното прилагане на закона. Съдът е посочил, че визираните в чл. 48, ал. 1 З. разходи за ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство, в чл. 49, ал. 1 З. разходи за конкретен неотложен ремонт и в чл. 50, ал. З. вноски за фонд „Ремонт обновяване”, касаят разходи, които са полезни за съсобствената вещ и водят до увеличение на нейната стойност, поради което имат различен правен режим от процесните разходи за поддръжка, затова се разпределят по различен начин – според правата в етажната собственост, който ред в случая е неприложим.
Предвид изложеното следва, че поставения правен въпрос с обжалваното решение е разрешен при точно прилагане на материалния закон, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7196 от 05.11.2012г. по гр. дело № 1861/2012 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ