1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
С., 11.01. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети януари, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 713 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на В. Л. Д. и В. Т. Д., и двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. Й. от АК-В. и от Г. Г. К. от [населено място], [община], чрез пълномощника си адв. М. Д. от АК-В., против въззивно решение № 1523 от 08.12.2010 г., постановено по в.гр.д. № 1444 по описа за 2010 г. на Варненския окръжен съд, ГО, с което е осъден В. Т. Д. да заплати на Г. Г. К. сумата от 6 037,65 лв. договорна неустойка по договор за строителство от 27.01.2004 г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска 28.01.2009 г. до окончателното изплащане, като исковете за мораторна лихва в размер на 1486,59 лв. и за платено без основание в размер на 1200 лв., са отхвърлени.
К. ищец Г. Г. К. поддържа, че въззивното решение, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1486,59 лв. и с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1200 лв., е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. В касационната жалба е инкорпорирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторът сочи като основание за допускане на касационното обжалване хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като твърди, че решението на въззивният съд в случая по приложението на чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД е в противоречие съдебната практика. В подкрепа на твърденията си касаторът е представил съдебна практика: решение № 205 от 11.02.2000 г. по гр.д. № 1263/1999 г. на ВКС и решение № 1418 от 03.10.2002 г. по гр.д. № 2313/2001 г., V г.о. на ВКС.
К. ответници В. Л. Д. и В. Т. Д. поддържат, че въззивното решение, в частта му, с което е уважен искът с правно основание чл. 92 ЗЗД със законните последици, е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторите сочат като основание за допускане на касационното обжалване хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като твърдят, че решението на въззивният съд по поставените правни въпроси е в противоречие с практиката на ВКС и те се разрешават противоречиво от съдилищата. Във връзка с наведените основания за допускане до касация е изведен материалноправният въпрос за предпоставките по чл. 92 ЗЗД и по-конкретно, дължи ли се неустойка в случаите, при които забавеното изпълнение не е последица само от виновното поведение на изпълнителя, дължи ли съдът произнасяне по направено възражение за прекомерност на неустойката и следва ли съдът да променя волята на страните по сключен между тях последващ окончателен договор, в който те са заявили, че нямат претенции помежду си във връзка с обектите, предмет и на двата договора, както и следва ли въззивният съд да присъжда разноски направени пред първата инстанция при направено искане затова едва във въззивната жалба. В подкрепа на твърденията си представя съдебна практика – решение № 994 от 13.03.2006 г. по т.д. № 199/2005 г., ІІ т.о. на ВКС, решение от 12.06.2009 г. по гр.д. № 1704/2006 г., на СГС, VІ т.о., 8 с-в, за което липсват данни, че е влязло в сила, решение от 11.06.2004 г. по гр.д. № 168/2003 г. на БАС, ГК и решение № ІV-44 от 30.04.2009 г. по гр.д. № 105/2009 г. на БОС, ГК. Не е представена задължителна съдебна практика по см. на т. 2 от ТР № 1/2010 Г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради което основанието за допустимост е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Страните са представили отговори на касационните жалби по чл. 287, ал. 1 ГПК, с които ги оспорват и изразяват становища за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба на Г. Г. К. е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но същата е процесуално недопустима с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК/в ред. ДВ, бр.100/2010 г./, тъй като цената на исковете е под 5 000 лв., жалбата е подадена след 21.12.2010 г., поради което следва да бъде оставена без разглеждане.
Касационната жалба на В. Л. Д. и В. Т. Д. е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд по иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, с цена на иска над 5 000 лв. и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови решението си, с което е уважил предявеният иск с правно основание чл. 92 ЗЗД в размер на 6 037,65 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.01.2009 г., въззивният съд е приел, че изпълнителят по договора за строителство от 27.01.2004 г., сключен между страните, не е изпълнил в срок задължението си за построяване и предаване на процесните обекти в уговореното състояние, поради което дължи заплащане на договорената неустойка в чл. 7 от договора. Приел е също така, че е налице виновно неизпълнение от негова страна, а не на трети лица – електроразпределителното дружество, тъй като към крайния срок на изпълнението 15.01.2007 г. не са били изпълнени съответните дейности по изграждането на външното водопроводно и канализационно отклонение, наличието на които също е условие за издаването на разрешение за ползване. Съдът не се е произнесъл по възражение за прекомерност на неустойката, тъй като такова не е направено своевременно – с отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК.
Във връзка със заявените основания за допускане до касация от касаторите ответници настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че в случая не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като представеното от касаторите – ответници изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, съдържа оплаквания за неправилност на решението в уважената му част, без да са изведени правните въпроси от материален и/или процесуален характер, от значение за изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, които да са разрешени в противоречие с представената съдебна практика. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално и процесуално естество, от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. В изложението не се съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Изведените от касаторите Д. материалноправни въпроси за предпоставките по чл. 92 ЗЗД и по-конкретно, дължи ли се неустойка в случаите, при които забавеното изпълнение не е последица само от виновното поведение на изпълнителя, дължи ли съдът произнасяне по направено възражение за прекомерност на неустойката и следва ли съдът да променя волята на страните по сключен между тях последващ окончателен договор, в който те са заявили, че нямат претенции помежду си във връзка с обектите, предмет и на двата договора, така както са формулирани, не са обусловили изхода на спора. В случая са изложени твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, които представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което касационната жалба на В. и В. Д. не следва да бъде допусната до касационен контрол. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора без да упражни служебното начало във вреда на другата страна – ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. Липсата на такъв правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол. Направените доводи от касаторите – ответници в изложението към касационната им жалба и в тази връзка формулираните от тях правни въпроси обосновават касационни оплаквания относно порочността на обжалваното въззивно решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост по чл. 281, т. 3 ГПК, но същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество едва след допускане на решението до касационно обжалване, какъвто не е настоящият случай.
При този изход на делото пред настоящата инстанция направените от страните разноски остават в тяхна тежест.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение въззивно решение № 1523 от 08.12.2010 г., постановено по в.гр.д. № 1444 по описа за 2010 г. на Варненския окръжен съд, ГО, по касационната жалба с вх. № 1195 от 13.01.2011 г. на В. Л. Д. и В. Т. Д., и двамата от [населено място].
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № 3263 от 01.02.2011 г. на Г. Г. К. от [населено място], [община] срещу въззивно решение № 1523 от 08.12.2010 г., постановено по в.гр.д. № 1444 по описа за 2010 г. на Варненския окръжен съд, ГО, в частта му, с която са отхвърлени предявените от Г. Г. К. срещу В. Т. Д. от [населено място] искове, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1486,59 лв. и с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1200 лв.
Определението в частта му, с която жалбата на Г. Г. К. е оставена без разглеждане, може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на касатора пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, ГК, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: