9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
гр.София, 25.03. 2013 г.
Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.№ 1423 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна дейност, на И. Г. С. и В. С. С. и на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 62 от 20.07.2012 г. по гр.д.№ 157/2012 г. на Бургаския апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и са допустими.
По касационната жалба на Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна дейност, [населено място]:
Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна дейност чрез инспектор-юрист в ТД, [населено място] Д. обжалва решението на Бургаския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 8 от 21.03.2012 г. по гр.д.№ 205/2010 г. на Сливенския окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен иска за отнемане в полза на държавата на 100 дружествени дяла, собствени на ответника Х. Г. С. в [фирма], [населено място] на стойност 5000 лв.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въпросът дали приходите следва да погасяват кумулираните до момента разходи, а не в обратния ред – да обезпечават последващите разходи на проверяваното лице е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по касационната жалба не са подали писмен отговор.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения от Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност въпрос, поради следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя за отнемане в полза на държавата от Х. Г. С. на притежаваните от него 100 дружествени дяла от капитала на [фирма], [населено място] на стойност 5000 лв. Бургаският апелативен съд е приел, че търговското дружество е вписано в търговския регистър на С. с решение № 100 от 22.01.2007 г., към който момент проверявания С. е притежавал достатъчно средства от законен източник /продажба на подарен от родителите му имот/, за да може да внесе сумата 5000 лв., като капитал на вписаното Е.. Този извод съдът е основал на събраните по делото доказателства, чрез които е установено, че в края на 2006 г. С. е продал дарения от родителите му недвижим имот за сумата 79 400 лв.
Поставеният въпрос е относим към правилността на решението, с оглед приетото от съда, че към момента на вписване на търговското дружество С. е притежавал средства от законен източник на доходи. Обосноваността на извода на съда, че внесената сума от 5000 лв. е от законен източник на доходи е основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК. Съгласно дадените в т.1 на ТР № 1/2009 г. ОСГТК, ВКС указания материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. В случая въпросът касае законосъобразността на изводите на въззивния съд, поради което не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и не е необходимо да се разглежда наличието на соченото от жалбоподателя допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
По касационната жалба на И. Г. С. и В. С. С., подадена чрез особения им представител адвокат Л. А.:
И. Г. С. и В. С. С. обжалват въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Сливенския окръжен съд в частта му, с която е обявена за недействителна по отношение на държавата сделката, с която проверяваното лице Х. Г. С. е отчуждило с Н.А.№ 95 от 11.06.2009 г. собствения си недвижим имот, а именно: 2300/2636 ид.ч. от поземлен имот № 2821, кадастрален район 286 по плана на новообразуваните имоти в м.”О. синур”, селищно образование „Изгрев” в землището на [населено място], целият с площ от 2636 кв.м., ведно с построената в него вилна сграда, като е отнет в полза на държавата описания имот от Х. Г. С., както и сделката, с която проверяваното лице Х. Г. С. е продало с Н.А.№ 49/2004 г. на брат си И. Г. С. следния недвижим имот: вилно място с идентификатор 67338.406.309 по кадастралната карта на [населено място] с площ от 1859 кв.м., съставляващо имот пл.№ 2820, кадастрален район 286 по плана на новообразуваните имот в м.”О. ситур”, селищно образование „Изгрев” в землището на [населено място], ведно с построената в имота сграда на един етаж с площ от 39 кв.м. с идентификатор 67338.406.309.1 и сграда на един етаж със застроена площ от 12 кв.м. с идентификатор 67338.406.309.2, заедно с всички подобрения и трайни насаждения, като е отнет в полза на държавата описания имот от Х. Г. С., и са осъдени да заплатят държавна такса в размер на 1500 лв. и на К. 1205.41 лв.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателите поддържат, че Бургаският апелативен съд се е произнесъл по въпросите: основателно ли е предположението, че придобиването от Х. Г. С. на посочените имоти е свързано с престъпната му дейност; достатъчно ли е формалното привързване на периода на извършване на престъплението с момента на придобиване на имуществото, предмет на искането за отнемане за да се приеме, че е налице връзка между престъпната дейност и придобиването на имотите, или тази връзка следва да се преценява логически за всеки конкретен имот с оглед установените по делото факти; коя е придобивната стойност на имотите при липса на изявление от ищеца, че посочената в конкретния нотариален акт цена е симулативна; за лицата, приобретатели по възмездна сделка от трета и следваща по ред степен на родство по съребрена линия презюмира ли се знанието, че предметът на сделката е придобит от прехвърлителя в резултат на престъпната му дейност или следва да се доказва пълно и чия е доказателствената тежест. Поставените въпроси според жалбоподателите са обусловили крайния изход на делото, като даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и че същите се разрешават противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Поставен е и въпросът за задължението на съда по чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и всички наведени доводи от страните. По този въпрос според жабоподателите е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна – Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна дейност, чрез процесуалния представител инспектор-юрист в ТД, [населено място] изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа,че по поставените въпроси не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като даденото разрешение е в съответствие със задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК. Останалите ответници не са изразили становище по касационната жалба.
По поставените въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване, поради следното:
Бургаският окръжен съд с решението си в обжалваната част е приел, че в периода на придобиване на двата имота – м.октомври и ноември 2003 г. е била налице хипотезата на чл.4, ал.1 З.,че от събраните по делото доказателства е установена липсата на законен източник на доходи за придобиване на имот в периода на установената престъпна дейност на Х. Г. С.. Приел е,че по отношение на жабоподателите за продадения им през м.октомври 2004 г. недвижим имот е налице хипотезата на чл.8, ал.2 З. за знание за придобиване от праводателя им на прехвърления имот с престъпни средства. По отношение на втория имот закупен от проверяваното лице през 2003 г. и продаден през 2009 г. на племенника му Г. И., /син на жалбоподателите/, починал на 20.06.2009 г., чиито наследници са жалбоподателите е приел, че е налице хипотезата на чл.7, ал.2 З., тъй като приобретателят с оглед близката родствена връзка с продавача и обстоятелството, че прехвърлянето е извършено по започнато производство по З. е знаел,че имуществото е придобито от престъпната му дейност. От анализа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че установени фактически обстоятелства, и направени правни изводи са идентични с тези на първоинстанционния съд, към които на основание чл.272 ГПК е препратил.
По поставения въпрос- основателно ли е предположението, че придобиването на двата имота, предмет на отнемане по реда на чл.28 З., е свързано с престъпната дейност на проверяваното лице Х. Г. С. се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с приетото в решение № 607 от 29.10.2010 г. по гр.д.№ 1116/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 834 от 23.12.2010 г. по гр.д.№ 1417/2009 г. на ВКС, ІV г.о. В посочените решения, постановени по реда на чл.290 ГПК е прието, че въз основа на доказателствата по делото следва да се формира основателно предположение, че придобитото от лицето имущество е свързано с престъпната дейност. Установяването на законен източник за придобиване на имуществото, в т.ч. установяването, че не е налице трансформация на средства, придобити от престъпление, изключва предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност. Когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, съдът изгражда изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая; въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществяваната престъпна дейност. Дори връзката между конкретното престъпление и конкретното придобиване да не е установена, ако тя може да се предположи, то предположението е основателно и достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник. Изводът на въззивния съд изграден въз основа анализа на доказателствения материал по делото не е в противоречие с приетото в цитираните решения на ВКС.
По въпроса- достатъчно ли е формалното привързване на периода на извършваната престъпна дейност с момента на придобиване на имуществото, за да се приеме, че е налице връзка между престъпната дейност и придобитото имущество практиката е уеднаквена с постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС /решение № 834 от 23.12.2010 г. по гр.д.№ 1417/2009 г., ІV г.о., решение № 66 от 26.07.2011 г. по гр.д.№ 863/2010 г., ІІІ г.о. и др./. Прието е, че когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото съдът изгражда изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите,послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретните особености на всеки отделен случай въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и данните за осъществяваната престъпна дейност. При преценка на основателността на направеното мотивирано предложение не е необходимо да се търси пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, но връзка следва да има или да може да се направи предположение за съществуването на такава. Даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с приетото в цитираните решения.
На въпроса- коя е придобивната стойност на имотите при липса на изявление от ищеца, че посочената в конкретния нотариален акт цена е симулативна е дадено разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на Върховния касационен съд /решение № 89 по гр.д.№ 717/2009 г., ІІІ г.о., решение № 471 от 6.07.2010 г. по гр.д.№ 641/2009 г., ІІІ г.о./. Прието е, че стойността на имуществото за проверявания период е обективна величина, а не цената по отделните сделки. Стойността е пазарната, но е реалната пазарна към момента на придобиване на процесния актив и се установява с помощта на експертни заключения. Приетата от въззивния съд стойност на имуществото за проверявания период не е в отклонение от задължителната съдебна практика.
По въпроса – знанието за престъпния характер на имуществото от страна на приобретателя по възмездна сделка в хипотезата на чл.7, ал.2 З. презюмира ли се или следва да се доказва и в чия тежест е доказването е дадено разрешение в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 834 от 23.12.2010 г. по гр.д.№ 1417/2009 г. на ВКС, ІV г.о. Прието е, че когато третото лице е придобило по възмезден начин, недобросъвестността му се изразява в знанието на определени факти – не само факта на осъществяваната от прехвърлителя престъпна дейност, но и факта,че прехвърленото имущество е придобито в резултат на престъпна дейност, като тези факти подлежат на доказване от страната, която се позовава на тях. В случая съдът е приел, че тези факти са доказани от ищцовата страна. Обосноваността на изводите на въззивния съд не е основание за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК. Цитираното решение № 530 от 3.04.2012 г. по гр.д.№ 1723/2010 г. на ВКС, ІV г.о. е по приложението на чл.8, ал.2 З., с която разпоредба е въведена презумпция за знание по отношение на съпруга, роднините по права линия без ограничение в степените и роднините по съребрена линия и по сватовство до втора степен, а в случая съдът е приложил разпоредбата на чл.7, ал.2 от закона.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за задължението на съда по чл.235, ал.2 ГПК да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и всички наведени от страните доводи. В случая в съответствие със задължителната съдебна практика съдът е изложил собствени мотиви, възприел е мотивите на първоинстанционния съд и е препратил към тях по реда на чл.272 ГПК.
По касационната жалба на [фирма], [населено място]:
[фирма], [населено място], чрез адвокат Л. А. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Бургаския окръжен съд в частта му, с която е обявена за недействителна по отношение на държавата сделката, с която проверяваното лице Х. Г. С. е продало с Н.А.№ 120 от 30.05.2005 г. собствения си недвижим имот, а именно: поземлен имот 9473 с идентификатор 67338.406.329, находящ е в [населено място], селищно образование „Изгрев”, м.”О. синур”, ведно с изградените в имота едноетажна сграда със застроена площ от 208 кв.м. с идентификатор 67338.406.329.1 и едноетажна сграда със застроена площ от 32 кв.м., с идентификатор 67338.406.329.2 и е отнет в полза на държавата описания имот от Х. Г. С., като дружеството е осъдено да заплати по сметка на С. държавна такса в размер на 2 188 лв. и на К.-1318 лв.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят поддържа, че Бургаския апелативен съд се е произнесъл по въпросите: основателно ли е предположението, че придобиването от Х. Г. С. на посочения имот е свързано с престъпната му дейност; достатъчно ли е формалното привързване на периода на извършване на престъплението с момента на придобиване на имуществото, предмет на искането за отнемане за да се приеме, че е налице връзка между престъпната дейност и придобиването на имотите, или тази връзка следва да се преценява логически за всеки конкретен имот с оглед установените по делото факти; коя е придобивната стойност на имотите при липса на изявление от ищеца, че посочената в конкретния нотариален акт цена е симулативна; за юридическите лица, приобретатели по възмездна сделка презюмира ли се знанието, че предметът на сделката е придобит от прехвърлителя в резултат на престъпната му дейност, или следва да се доказва пълно и в чия тежест е доказването; за задължението на съда по чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и всичи наведени от страните доводи. Поставените въпроси според жалбоподателят са разрешени в противоречие с трайната съдебна практика и се решават противоречиво от съдилищата- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответната страна- Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна дейност в писмения отговор, подаден чрез инспектор-юрист в ТД, [населено място] Д. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Останалите ответници не са подали писмен отговор.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната от дружеството част, Бургаският апелативен съд е приел,че дейността на дружеството по придобиване на процесния имот се е реализирала единствено и само по волята на управителя и собственика му Г. Х. С., баща на прехвърлителя на имота. Насочвайки към възмездни сделки с трети лица, които са знаели, че прехвърленото имущество е придобито със средства от престъпна дейност разпоредбата на чл.7, ал.2 З. не изключва от тях юридическите лица, което означава, че знанието за престъпните средства, което може да бъде продукт само на съзнателен процес, може да се осъществява само от физически лица, в качеството им на техни управителни органи. Приел е,че в случая е налице хипотезата на чл.8 вр.чл.7, ал.2 З. и че предявеният иск по отношение на този имот следва да се уважи.
Поставените в изложението въпроси: основателно ли е предположението, че придобиването от Х. Г. С. на посочения имот е свързано с престъпната му дейност; достатъчно ли е формалното привързване на периода на извършване на престъплението с момента на придобиване на имуществото, предмет на искането за отнемане за да се приеме,че е налице връзка между престъпната дейност и придобиването на имотите, или тази връзка следва да се преценява логически за всеки конкретен имот с оглед установените по делото факти; коя е придобивната стойност на имотите при липса на изявление от ищеца, че посочената в конкретния нотариален акт цена е симулативна; за задължението на съда по чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и всички наведени от страните доводи, са идентични с тези поставени в изложението на И. и В. С.. Дадените отговори по жалбата на И. и В. С. са относими и по жалбата на дружеството, поради което не следва да се повтарят.
Поддържа се, че даденото разрешение на въпроса- за юридическите лица, приобретатели по възмездна сделка презюмира ли се знанието, че предметът на сделката е придобит от прехвърлителя в резултат на престъпната му дейност, или следва да се доказва пълно и в чия тежест е доказването е в противоречие с приетото в решение № 530 от 3.04.2012 г. по гр.д.№ 1723/2010 г. на ВКС, ІV г.о.
В цитираното решение е даден отговор на въпроса за точното приложение на чл.8, ал.2 З.. Прието е,че когато правния субект е недееспособен вместо него волеизявява законният му представител. Правно значение има знанието за съответните факти на законния му представител. Когато е юридическо лице това са лицата от състава на органите му. В случая въззивният съд е приел, че купувачът по сделката в лицето на неговия управителен орган /управителя и собственика му Г. Х. С., баща на прехвърлителя на имота/, който формира волята на юридическото лице е знаел, че имотът е придобит от престъпна дейност, което не е в противоречие с приетото в цитираното решение.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 62 от 20.07.2012 г. по гр.д.№ 157/2012 г. на Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: