4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 341
С., 06.03. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 26 февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 6411/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. П. чрез пълномощник адвокат С. В. – Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 4537 от 18.06.2013 г. по в. гр. дело № 5658/2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ-69-4 от 21.02.2013 г. по гр. дело № 46175/2012 г. на Софийски районен съд, 69 с-в, с което са отхвърлени исковете на И. Н. П. против Агенция Митници [населено място] за признаване за незаконно и отмяна на уволнението извършено със заповед № 7279 от 23.07.2012 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 – поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Главен митнически специалист” в отдел Митническо оформление на Митница Столична при Агенция Митници и заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 4991,40 лв. за периода 02.08.2012г. – 02.02.2013г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя процесуалноправните въпроси – при постановяване на решението си по иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнение, следва ли съдът да основе решението си на всички факти, независимо от това, от кого са посочени, и с чий процесуални действия те са доказани; когато съдът счете, че обстоятелствата и фактите неясно са посочени в исковата молба, следва ли съдът чрез въпроси към страните да отдели спорното от безспорното като очертае предмета на спора. Жалбоподателят представя съдебно решение по гр. дело № 4/2003 г. на трето г. о. на ВКС и решение по гр. дело № 1532/2010 г. на четвърто г. о. на ВКС, чрез които обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът Агенция Митници [населено място] чрез юрисконсулт М. Е. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допуска на касационно обжалване. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението процесуалноправни въпроси с обжалваното решение не са разрешени в противоречие с представената съдебна практика, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
С решението по гр. дело № 1532/2010 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК е прието, че предмет на делото по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е съществуването на потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно волеизявление. Ако потестативното право е съществувало и надлежно упражнено, уволнението е законно, а ако съдът признае, че това право не е съществувало или не е надлежно упражнено, уволнението е незаконно. Затова, ищецът по иска за признаване на уволнението за незаконно трябва да посочи всички факти, които опорочават, погасяват или отлагат оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Няма пречки ищецът да посочи някои правопораждащи факти, а ответникът някои опорочаващи, правоотлагащи или правопогасяващи факти. Независимо от това, от кого са посочени и с какви процесуални усилия те за доказани, съдът може да обоснове решението си върху тях.
Ответникът е доказал съществуването на потестативното право да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на посоченото в заповедта за уволнение основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ и надлежното му упражняване, докато наведените от ищеца основания за незаконност на уволнението, пунктоално обсъдени с обжалваното решение, не са довели до извода за липса или ненадлежно упражнено от работодателя потестативно право да прекрати трудовия договор на посоченото уволнително основание.
Съдът е обсъдил установените по делото факти и обстоятелства и е дал отговор на всички твърденията в исковата молба за незаконност на заповедта за уволнение. Приел е за доказан фактическия състав на приложеното от работодателя уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ – заеманата от ищеца длъжност по създадено трудово правоотношение е определена с нормативен акт за заемане от държавен служител, като ирелеватни за осъществяването на посоченото основание остават обстоятелствата, дали на определената за заемане от държавен служител длъжност ще бъде назначено лицето, което до този момент я е изпълнявало по трудово правоотношение и дали лицето е отговаряло на изискванията за нейното заемане по служебно правоотношение; обосновал е извода, че заповедта е мотивирана – освен разпоредба на закона чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е посочена причината за прекратяване на трудовото правоотношение – „поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител” във връзка с § 9, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията приет с ПМС № 129/26.06.2012 г. и утвърдено длъжностно разписание на Митница Столична в сила от 01.07.2012 г.; посочил е защо са неоснователни доводите за нарушаване на чл. 2 и чл. 4 от Конвенция № 94 относно трудовите клаузи (административни договори),1949г., приета на 32 сесия на М. в Ж. на 29.06.1949г., в сила от 20.09.1952г., ратифицирана от РБ с Указ № 161/02.07.1955г. на Президиума на Народното събрание в сила от 07.11.1956г., както и разпоредбите на чл. 2, вр. чл. 1 от Конвенция № 111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите, ратифицирана от РБ с Указ № 205/03.06.1960г. на Президиума на Народното събрание – посочените разпоредби не регламентират принципи за прекратяване на трудовото правоотношение; обсъдил е твърдението, че работодателят не е дал възможност на служителите да се съобразят с „новите изисквания”, като е приел, че нормативната уредба е обнародвана, изпълнено е изискването за оповестяване на въведените нови изисквания и служителите са разполагали с достатъчно време да се запознаят с тях; относно промяна в изискванията за образование за длъжността определена за заемане от държавен служител – висше образование с образователна квалификационна степен „бакалавър”, въведена с новия Класификатор на длъжностите в администрацията, съдът е посочил, че не е налице нарушение на Конвенция № 111, която предвижда, че „различията, изключенията или предпочитанията, които се основават на квалификационни изисквания, установени за определена работа, не се смята за дискриминационни”; в тази връзка съдът е посочил още, че заповедта за уволнението на ищеца е била връчена на 01.08.2012 г., а заявление за постъпване на държавна служба ищецът е подал още на 13.07.2012г., което идва да покаже, че на ищецът са били известни новите изисквания и не е било нарушено правото му защита.
Предвид изложеното поставените правни въпроси с обжалваното решение не са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, което изключва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за касационното производство – юрисконсулско възнаграждение поискано с отговора на касационната жалба в размер на 150 лв. определено по Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4537 от 18.06.2013 г. по в. гр. дело № 5658/2013 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА И. Н. П. да заплати на Агенция Митници [населено място] съдебни разноски за настоящето производство в размер 150 лв. юрисконсулско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ