Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 189
С., 26.06. 2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 2892 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 303, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на Л. Д. С. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение от 01.08.2011 г. по гр.д. № 837/2010 г. на Дупнишкия районен съд, потвърдено с решение от 16.12.2011 г. на Кюстендилския окръжен съд по в.гр.д. № 705/2011 г., с което е отхвърлен предявеният от Л. Д. С. против [фирма] [населено място], иск по чл. 225, ал. 3 КТ за сумата 7 524 лв., претендирана като обезщетение за недопускане до работа на възстановена със съдебно решение длъжност „енергетик/електромонтьор”, за периода 25.12.2008 г. до 30.04.2010 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане.
В молбата са развити оплаквания, че при разглеждане на делото не е взето предвид ново обстоятелство от съществено значение за делото – основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С допълнителна молба-становище от 13.05.2013 г. молителят релевира и основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. 1 ГПК. Представя заявление с вх. № 81 от 25.06.2012 г. до Председателя на РС на К. [населено място] и отговор изх. № 51 от 18.07.2012 г. на Председателя на РС на К. [населено място] и постановление от 14.01.2013 г. на Окръжна прокуратура К. по пр. вх. № 338/2012 г. Твърди, че ако тези факти са били известни при постановяване на въззивното решение, то те биха повлияли върху правните изводи на съда в насока за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ. Моли за отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Подробни съображения излага в молбата-становище.
Ответникът по молбата за отмяна [фирма] [населено място], чрез управителя си И. И., в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК изразява становище за нейната недопустимост като подадена извън срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, както и за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа молбата за отмяна и провери съдебния акт с оглед посочените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 303 и сл. ГПК.
Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305 ал. 1, т. 1 ГПК от легитимирано лице и спрямо подлежащ на отмяна, влязъл в сила съдебен акт – въззивното решение, а не първоинстанционното, както е посочил молителят, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата за отмяна на заявените основания е неоснователна.
С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлен предявеният от молителя Л. Д. С. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ за сумата 7 524 лв., претендирана като обезщетение за недопускане до работа на възстановена със съдебно решение длъжност „енергетик/електромонтьор”, за периода 25.12.2008 г. до 30.04.2010 г., ведно със законните последици – лихви и разноски, което въззивно решение е влязло в законна сила, тъй като касационната жалба срещу него е върната като нередовна с разпореждане от 05.03.2012 г. по гр.д. № 705/2012 г. на Кюстендилския окръжен съд, потвърдено с определение № 277 от 12.04.2012 г. по ч.гр.д. № 228/2012 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
Уважаването на искането за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се предпоставя от откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, които не са били известни на страните, респ. не са станали достояние на съда или макар и да са били известни, страните не са могли да ги удостоверят по съответния ред до приключване на делото, поради обективна невъзможност. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. За да са „нови” фактите трябва да не са включени във фактическия материал по делото, както и да не са нововъзникнали. Същото се отнася и до подкрепящите ги писмени доказателства, които трябва да са относими към факти, възникнали преди приключване на делото. Освен това, за да е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо новите обстоятелства или писмени доказателства да са от съществено значение за делото. Това означава, че трябва да са налице новооткрити юридически или доказателствени факти, които ако бяха взети предвид, щяха да доведат до други изводи относно предмета на спорното материално право, респ. постановено в тяхно отсъствие решение се явява обективно неправилно. В настоящия случай в тази връзка са представени заявление на Л. С. с вх. № 81 от 25.06.2012 г. до Председателя на РС на К. [населено място] и отговор изх. № 51 от 18.07.2012 г. на Председателя на РС на К. [населено място] до Л. С., с което му се отговаря, че в селата Т., Д., Б., Д. и Грамада съществуват и функционират помпените станции, а на Д. рид съществуват диспечерски пункт, ел. задвижките на крановете и ел. таблата към тях. Тези факти в случая са без значение, тъй като за да отхвърли предявеният иск с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ съдът е приел, че през претендирания период страните не са се намирали в трудово правоотношение, т.е. не може да се приеме, че е налице неизпълнение на задължението от страна на работодателя за допускане на работника до работа, тъй като за успешното провеждане на иска по чл. 225, ал. 3 КТ ищецът следва да установи наличието на следните три кумулативни предпоставки – възстановяването му на длъжността с влязло в сила решение, явяването си да заеме работата в срока по чл. 345, ал. 1 КТ и противоправно недопускане от страна на работодателя на работника да заеме работата, на която е възстановен. Освен това тези писмени доказателства не са новооткрити, а новосъздадени – създадени след постановяване на съдебното решение, поради което те не се явяват ново обстоятелство и нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Това е така, тъй като доказателства, които са създадени след датата, на която решението е влязло в сила, са новосъздадени и не са основание за отмяна на вече постановено решение. За да е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК новите доказателства трябва да са съществували при разглеждането на делото, което в случая не е налице, поради което и молбата за отмяна на заявеното основание се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се установи по надлежния съдебен ред неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. В конкретния случай молителят се позовава на основанието, предвидено в чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно неистинност на документ – Допълнително споразумение към трудов договор № 00018/07.05.2002 г., сключен между [фирма] и Л. С., като релевантното за случая е съблюдаване на тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 2 ГПК, който при тази хипотеза тече от момента на влизане в сила на решението, с което е установена по исков ред неистинност на документ или узнаване на присъдата, но не по-късно от една година от влизане на тази присъда в сила. Подобни документи с молбата за отмяна не са представени, а представеното Постановление от 14.01.2013 г. на Окръжна прокуратура К. по пр. вх. № 338/2012 г., с което на основание чл. 243, ал. 9, чл. 199-200 НПК е отменено постановлението на Районна прокуратура [населено място] от 24.08.2012 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 394/2011 г. и преписката е върната да се изпълнят дадените от ОП-К. указания, не представлява такъв документ – влязла в сила присъда или влязло в сила решение, с което е установена по исков ред неистинност на процесния документ. Това е така, тъй като в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК законът изисква в отделно производство с влязло в сила решение или чрез постановена присъда в наказателното производство, въз основа на които съдебни актове да е установена неистинност на документа. Молбата съдържа също така и оплаквания и искания, основани на доводи за допуснати при постановяване на решението нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, които обаче представляват основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК и не могат да бъдат предмет на разглеждане в производството по чл. 303 и сл. ГПК.
Ето защо, молбата на Л. Д. С. за отмяна на влязлото в сила решение от 16.12.2011 г. на Кюстендилския окръжен съд по в.гр.д. № 705/2011 г., с което като е потвърдено решение от 01.08.2011 г. по гр.д. № 837/2010 г. на Дупнишкия районен съд, е отхвърлен предявеният от Л. Д. С. против [фирма] [населено място], иск по чл. 225, ал. 3 КТ за сумата 7 524 лв., претендирана като обезщетение за недопускане до работа на възстановена със съдебно решение длъжност „енергетик/електромонтьор”, за периода 25.12.2008 г. до 30.04.2010 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. Д. С. от [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК на влязлото в сила решение от 16.12.2011 г. на Кюстендилския окръжен съд по в.гр.д. № 705/2011 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: