3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 127
С., 24.01. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 22 януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 5521/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Ч. чрез адвокат С. Д. – Софийска адвокатска колегия против протоколно решение № 608 от 13.04.2011 г. по в. гр. дело № 1010/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение от 01.06.2010 г. по гр. дело № 1011/2008 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по иска на Н. Г. Ч. против Прокуратурата на Република България и Министерство на вътрешните работи с правно основание чл. 1 З., като делото се изпраща на Административен съд [населено място] за произнасяне по предявения иск.
В изложение за допускане на касационно обжалвано жалбоподателят поставя процесуалноправния въпрос – когато въззивният съд констатира недопустимост на първоинстанционното решение в случай, че от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на иска, което дава правна възможност за разглеждане на делото от въззивния съд, трябва ли съдът да даде възможност на ищеца да конкретизира претенцията си преди да прекрати производството по делото. Поддържа, че с обжалваното решение въпросът е разрешен при неточно прилагане на закона, тъй като въззивната инстанция има задължения аналогични с тези на първата инстанция и съгласно т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС правораздавателна дейност на въззивния съд е насочена към постановяване на решение по съществото на спора, в т. ч. и квалифициране на спорното право. Жалбоподателят не е сочи хипотеза от приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване, но с оглед на цитираната съдебна практика следва да се приеме, че правният въпрос е разрешен в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответниците Прокуратура на Република България и Министерство на вътрешните работи не са представили писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е обезсилено първоинстанционно решение намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос съдържа довод за нередовност на исковата молба, доколкото се твърди, че съдът е следвало да даде възможност на ищеца да конкретизира спорното право, съдържанието на което се посочва в петитума на иска. Така поставен, въпросът не обуславя решаващите съображения на съда за обезсилване на първоинстанционното решение.
С обжалваното решение е прието, че обстоятелствата на които се основава иска обхващат факти сочещи за вреди причинени на ищеца от незаконни действия и бездействие на служители на ответниците, изразяващи се в препятстване получаването на информация за претърпяното от ищеца ПТП, неотразяване на случилото се в регистъра на службите подчинени на МВР, несъставен своевременно протокол за местопроизшествието, както и преднамерени действия и бездействия от органите на прокуратурата изразяващи се липса на информация образувано ли е наказателно производство против извършителя виновен за ПТП, срещу кого е образувано, конституиран ли е граждански ищец или производството е прекратено – действия и бездействия, които в своята съвокупност са лишили ищеца от възможността да предяви своевременно правата си и да защити интересите си. Прието е, че така заявено спорното право покрива фактическия състав на чл. 1 З. и с оглед датата на предявяване на иска 28.02.2008 г., с изменението на чл. 1, ал. 2 З. (ДВ бр. 33/2006 г.) исковете по ал. 1 се разглеждат по реда установен в А. кодекс.
При тези съображения, след като е квалифицирал естеството на спорното право по чл. 1, ал. 1 З., съдът е обезсилил първоинстанционното решение, не поради нередовност на исковата молба, а поради предвиден специален ред за разглеждането на иска. В този смисъл, поставеният процесуалноправен въпрос не обуславя решаващите мотиви на съда за обезсилване на решението и не покрива изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. С обжалваното решение съдът е определил приложимата правната норма с оглед естеството на правния спор изведен от основанието и петитума на иска в съответствие с изискванията на т. 19 от ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС – разрешаването на материалноправния спор включва и определяне правната квалификация на спорното право.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на протоколно решение № 608 от 13.04.2011 г. по в. гр. дело № 1010/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ