6
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1118
С., 8.10. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на трети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 397/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. С. против въззивно решение № 991 от 13.10.2011 г. по гр. дело № 418/2011 г. на Пернишки окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 923 от 20.12.2010 г. по гр. дело № 7169/2009 г. на Пернишки районен съд за признаване за установено по отношение на В. С. С., че дължи на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ на [фирма] [населено място] сума в размер на 9075,22 лева представляваща парична равностойност на получени и неотчетени стоки, със законна лихва върху главницата в размер на 1192,53 лв. за периода 10.09.2008-13.08.2009г. и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 14.08.2009 г. до изплащане на задължението и в частта относно неприсъдени съдебни разноски над 678,01 лв. до направените разноски пред двете съдебни инстанции в размер 1865,95 лв. за разликата от 1187,94 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика, съдът се е произнесъл по процесуалноправните въпроси – относно правомощията на въззивната инстанция във връзка с приложението на чл. 272 ГПК; с какви доказателствени средства се установява качеството отчетник и допустимо ли е това да стане със свидетелски показания, и в тази връзка как се прилага чл. 172 ГПК; как се разпределя доказателствената тежест по иска по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ и въпрос по приложението на чл. 182 ГПК относно вписванията в счетоводните книги – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът [фирма] [населено място] в писмен отговор на касационната жалба оспорва основанието за допускане на касационно обжалване. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 415 ГПК във вр. с чл. 207, ал.1, т. 2 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени процесуалноправни въпроси, които с обжалваното решение не са разрешени в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика.
Правомощията на въззивния съд са уредени в разпоредбата на чл. 269 ГПК и според утвърдената съдебна практика на ВКС, въззивният съд следи служебно само за валидността на първоинстанционното решение и за неговата допустимост в обжалваната част, и остава ограничен от посоченото във въззивната жалба по отношение пороците водещи до неправилност на решението, т. е. въззивният съд не проверява служебно правилността му, освен когато следи служебно за интересите на някоя от страните (при поставяне или отмяна на запрещение и когато следва да се охранят интереси на ненавършило пълнолетие дете). В мотивите на решението съдът следва да обсъди доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи, кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Когато правнорелевантните факти са установени със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти, както и способността, желанието и волята на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизвеждат в показанията си. Съдът обсъжда и всички искания и възражения на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решаване на делото. Това произтича от непосредствената задача на въззивния съд да провери по същество правилно ли и е решението на спора.
Когато въззивният съд потвърждава първоинстанционното решение, разпоредбата на чл. 272 го задължава да мотивира своето решение, като отговори на оплакванията във въззивната жалба срещу правилността на първоинстанциноното решение, без да има нужда да възпроизвежда тази част от мотивите, която споделя напълно. Достатъчно е да препрати към тази част от тях.
Жалбоподателят е представил ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС т. 19 от същото, относима към дейността на въззивната инстанция и съдържанието на мотивите на съда при пълен въззив.
Мотивите на обжалваното решение не влизат в противоречи с посочената съдебна практика. В. съд е определил предмета на спора и е поставил правилна правна квалификация на спорното право, отговорил е защо довода на жалбоподателя за недопустимост на иска е неоснователен, извършил е подробен анализ на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, чрез които е извел качеството на жалбоподателя на материално-отговорно лице за фактически осъществяваната отчетническа дейност за заеманата от него длъжност „продавач – дистрибутор”, който в изпълнение на трудовите си задължения е получавал стоково – материални ценности, които доставял на крайния потребител срещу заплащане, със задължение да се отчита с изготвени фактури за доставената и заплатена стока пред дружеството-ищец. Обсъдил е заключенията на изслушани съдебно – графологични експертизи по направени от жалбоподателя възражения за неавтентичност на частни свидетелстащи документи, приложил е правилата за разпределяне на доказателствената тежест и е приел, че ищецът е доказал: наличие на трудовоправно отношение между него и ответника в периода, в който са настъпили липсите, установил е качеството на ответника на фактически отчетник, както и характера на липсите – неотчетени от ответника пари за получена стока, която е следвало да предоставя до крайния получател чрез дистрибуция, установил е размера на липсата, и тъй като вината на отчетника – причинител на щетата се презумира е приел, че ответникът не е опровергал презумцията за вина, т. е. не е установил, че не е причинил щетата, респ., че не я е причинил виновно.
Жалбоподателят е представил три съдебни решения на Върховния касационен съд постановени по реда на чл. 290 ГПК по гр. дело № 324/2009 г. ВКС, трето г. о.; гр. дело № 540/2009 г. ВКС, трето г. о. и гр. дело № 158/2010 г. ВКС, трето г. о., по приложението на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ.
С посочените решения е прието, че отговорността по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е за липса, която представлява типичен за отчетническите трудови функции състав на увреждане. Липсата се състои в недостиг в касата, когато става въпрос за парични ценности, или в склада, цеха и пр., когато става въпрос за материални ценности, който е с неустановен произход. При констатиране на такъв недостиг, възниква презумция, че липсата е причинена от отчетника. За да се избегне ангажирането на неговата имуществена отговорност при констатирана липса, материално отговорното лице следва да докаже, че не е причинил щетата, или че не я е причинил виновно. При наличие на презумция тежестта на доказване се обръща – ищецът е освободен да установява презумираните факти и в тежест на другата страна е да опровергае фактите, за които съществува презумция.
Приетото в посочената съдебна практика не влиза в противоречие с изводите на съда относно разпределяне на доказателствената тежест за липса в пълен размер по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, за възможността да се доказва качеството на материално – отговорно лице чрез възложени по трудовото правоотношение отчетнически функции (длъжностна характеристика) или чрез фактически осъществявана от работника или служителя отчетническа дейност.
Твърденията в изложението, че съдът не е приложил правилно разпоредбата на чл. 182 ГПК, при констатирано нередовно водено счетоводство от дружеството – работодател има отношение към установяване размера на липсите, но с обжалваното решение съдът е обсъдил този факт, с оглед на другите обстоятелства по делото – складови разписки, съдебно-графологична експертиза, свидетелски показания.
Предвид изложеното не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като основание за допускане на касационно на обжалваното решение по съществото на спора.
По съдебните разноски.
С обжалваното решение въззивният съд осъдил [фирма] [населено място] да заплати на В. С. С. сумата 678,01 лв. направени съдебни разноски съобразно отхвърлената част на иска и с определение от 14.02.2012 г. оставил без уважение молбата на С. за допълване на решението в частта относно съдебните разноски на основание чл. 250 ГПК.
Прието е, че въззивният съд е присъдил разноски за въззивната инстанция съобразно отхвърлената част на иска и изменение решението на първата инстанция относно направените разноски не следва да се прави, тъй като няма присъдени такива в полза на молителя.
Неправилно съдът е квалифицирал искането по чл. 250 ГПК за допълване на решението. Молителят е поискал съдът да допълни решението в частта за съдебните разноски, като съобрази съдебните разноските пред двете съдебни инстанции – искане по чл. 248, ал. 1 ГПК.
С първоинстанционното решение искът е бил уважен изцяло и с оглед този изход на делото, съдът осъдил ответника С. да заплати на другата страна съдебни разноски в размер на 2860, 03 лв.
С въззивното решение съдът отхвърлил иска за част от присъдената сума и осъдил [фирма] [населено място] да заплати на В. С. С. сумата 678,01 лв. направени съдебни разноски съобразно отхвърлената част.
Пред двете съдебни инстанции страните са направили съдебни разноски съответно – ищецът в размер на 2860 лв., ответникът в размер на 1363 лв. Исковете по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ и по чл. 86 ЗЗД са уважени общо за 10268 лв. и отхвърлени за 9629 лв. Съобразно този изход на делото, ответникът дължи на ищеца 1476 лв. съобразно уважената част на исковете, а ищецът дължи на ответника 660 лв. съобразно отхвърлената част на исковете. При съдебното им компенсиране, ответникът ще следва да заплати на ищеца за двете съдебни инстанции разноски в размер на 816 лв., а с оглед изхода на касационното производство направените съдебни разноски от касатора остават в негова тежест.
Предвид изложеното на основание чл. 248 ГПК решението на въззивния съд в частта, с която [фирма] [населено място] е осъдено да заплати на В. С. С. съдебни разноски в размер на 678,01 лв. ще следва да се отмени. Решението ще следва да се отмени и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение относно присъдените съдебни разноски и по компенсация В. С. С. ще следва да бъде осъден да заплати на [фирма] [населено място] съдебни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 816 лв.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 991 от 13.10.2011 г. по гр. дело № 418/2011 г. на Пернишки окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 923 от 20.12.2010 г. по гр. дело № 7169/2009 г. на Пернишки районен съд за признаване за установено по отношение на В. С. С., че дължи на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ на [фирма] [населено място] сума в размер на 9075,22 лева представляваща парична равностойност на получени и неотчетени стоки, със законна лихва върху главницата в размер на 1192,53 лв. за периода 10.09.2008-13.08.2009г. и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 14.08.2009 г. до изплащане на задължението.
ОТМЕНЯВА на основание чл. 248 ГПК въззивно решение № 991 от 13.10.2011 г. по гр. дело № 418/2011 г. на П. окръжен в частта, с която [фирма] [населено място] е осъдено да заплати на В. С. С. съдебни разноски в размер на 678,01 лв. и в частта, с която е потвърдено решение № 923 от 20.12.2010 г. по гр. дело № 7169/2009 г. на Пернишки районен съд относно присъдените съдебни разноски.
ОСЪЖДА В. С. С. да заплати на [фирма] [населено място] съдебни разноски по компенсация на първа и въззивна инстанция в размер на 816 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ