1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 721
С., 7.06. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети юни, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1328 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Дом за възрастни хора с физически увреждания „И. В.” [населено място], чрез пълномощника си юрист Д. А. – С., против въззивно решение от 23.10.2012 г., постановено по в.гр.д. № 597/2012 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 295 от 02.05.2012 г. на Кюстендилския районен съд, постановено по гр.д. № 431/2012 г., са уважени предявените от Л. Н. М. от [населено място] срещу касатора искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 1369,41 лв., като е уважен и искът за обезщетение за принудителна безработица, за периода 26.01.2012 г. – 25.07.2012 г. в пълен размер от 2 974,92 лв.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие със съдебната практика – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. И. правен въпрос от материално естество е по приложението на чл. 194, ал. 1 КТ, във връзка с тълкуване на понятието „откриване на нарушението” – от кой момент започва да тече срокът за налагане на дисциплинарно наказание – от узнаване на определен факт, представляващ индиция за вероятно нарушение на трудовата дисциплина или на целия фактически състав на нарушението. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил съдебно решение от 11.04.2012 г. по гр.д. № 31894/2011 г. на Софийски районен съд, ГК, 74 с-в, за което липсват данни, че е влязло в законна сила, поради което то не съставляват противоречива съдебна практика по смисъла на т. 3 от ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответницата по касационната жалба Л. Н. М. от [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, въззивният съд е приел, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” е незаконна, тъй като не е спазен срока за налагане на наказанието по чл. 194, ал. 1 КТ, същата не е мотивирана предвид изискването на чл. 195 КТ, както и не е спазено изискването на чл. 193, ал. 1 КТ за даване на обяснения от страна на наказания работник.
Във връзка със заявеното основание за допускане до касация настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че в случая не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Поставеният от касатора материалноправен въпрос за приложението на чл. 194, ал. 1 КТ, във връзка с тълкуване на понятието „откриване на нарушението” – от кой момент започва да тече срокът за налагане на дисциплинарно наказание – от узнаване на определен факт, представляващ индиция за вероятно нарушение на трудовата дисциплина или на целия фактически състав на нарушението, е от значение за изхода на спора като общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, но същият е разрешен от въззивния съд в обжалваното решение в съответствие със задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК и съдържаща се в решение № 231 от 13.06.2011 г. по гр.д. № 858/2010 г. на ІV г.о. на ВКС/цитирано във въззивното решение/, решение № 367 от 06.10.2011 г. по гр.д. № 108/2011 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 363 от 10.01.2012 г. по гр.д. № 354/2011 г. на ІІІг.о. на ВКС и др. В тях е прието, че сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ за налагане на наказанията са два – двумесечен от откриване на нарушението и едногодишен от извършването му. Съотношението между двата срока е следното – ако е изтекъл двумесечния срок от откриване на нарушението, то не може да се приложи едногодишния срок. Ако е изтекъл едногодишния срок от извършването, то той поглъща двумесечния срок от откриване на нарушението. Откриване на нарушението означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го квалифицират като дисциплинарно нарушение. Приетото от въззивния съд по правния въпрос в обжалваното решение е в съответствие с тази задължителна съдебна практика, а именно, че не е спазен законовия двумесечен срок от откриване на нарушението по чл. 194, ал. 1 КТ, който срок тече от датата, на която извършването на нарушението е станало известно на субекта на дисциплинарна власт/съответно наказващия орган/, като в случая в самата заповед за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” е посочена датата 18.07.2011 г. като дата на узнаване на простъпката на ищцата, докато дисциплинарното наказание е наложено едва на 26.01.2012 г./заповедта е връчена на тази дата при отказ/, несъмнено след изтичане на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ.
Тъй като по поставения материалноправен въпрос е налице задължителна съдебна практика, съобразена от въззивния съд в обжалваното решение, не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 23.10.2012 г., постановено по в.гр.д. № 597/2012 г. на Кюстендилски окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 6288 от 22.11.2012 г. на Дом за възрастни хора с физически увреждания „И. В.” [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: