4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 199
С., 24.02. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 11 февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 5492/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. К. чрез пълномощник адв. Г. Д. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 635 от 25.04.2014г. по в. гр. дело № 2250/2013г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1976 от 25.04.2013г. по гр. дело № 7576/2012г. на Варненски районен съд, с което са отхвърлени исковете на Х. К. против К. У. С., Т. О. С. и Д. Н. С. за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 23.12.2011г. по НА № 189, том ІІІ, рег. № 13068, дело № 471/2011г. на нотариус с район на действие Варненски районен съд поради липса на съгласие и за обявяване на относителна недействителност по отношение на ищцата на посочения договор на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
В изложение да допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя правните въпроси – какви са доказателствата, които могат да послужат на съда при преценка на факта за наличие на знание за увреждане по смисъла на чл. 135 ЗЗД при възмездни сделки и може ли съдът от текста на атакувания нотариален акт да прави фактически и правни изводи за действителната воля на страните, както и за наличие на знание/намерение за увреждане; може ли съдът да се позовава на изявления на страните по нотариалната сделка при преценка на факта за наличие на знание за увреждане от страна на купувача по възмездната сделка; когато продажната цена на недвижимия имот по оспорената сделка е много под неговата пазарна цена, може ли от този факт да се стигне до правния извод за наличие на знание за увреждане или да бъде индиция за това и трябва ли задължително да има данни за пазарната цена на имота или съдът може да се позове на общоизвестни или съдебно известни факти по въпроса за реалната пазарна цена на имота. Твърди се, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците К. У. С., Т. О. С. и Д. Н. С. в писмен отговор поддържат, че поставените правни въпроси, доколкото имат значение за изхода на делото, с обжалваното решение са разрешени в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Чрез въпросите, относно доказателствените средства за установяване на знанието за увреждане, като елемент от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД, жалбоподателката цели да преодолее, въпреки дадените и указания по чл. 146 ГПК, пропускането от нейна страна на преклузивните срокове за посочване и представяне на доказателства относно фактите, за които носи доказателствената тежест в процеса.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 135 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените от жалбоподателката правни въпроси в обобщен вид се свеждат до установяването на субективният елемент от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД – знание за увреждане у длъжника при извършване на правното действие, а при възмездните договори – знание за увреждане и у лицето, с което длъжникът е договарял, както за възможността това знание за увреждане да бъде изведено от съдържанието на оспорения договор, с оглед размера на уговорената продажна цена.
Въпросът е включен в предмета на делото и засяга решаващите мотиви на съда за отхвърлянето на иска, но с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с задължителната съдебна практика на ВКС установена с решение по т.д. № 422/2012г. ВКС, първо т. о.; решение по гр. дело № 754/2009г. ВКС, четвърто г. о.; решение по гр. дело № 1379/2010г. ВКС, трето г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Според посочената съдебна практика увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество или го намалява. Увреждащ кредитора акт на длъжника е прехвърлителната сделка с вещ, собственост на длъжника, тъй като намалява длъжниковото имущество, служещо за обезпечаване на кредитора. Ако сделката е възмездна срещу отчуждената вещ длъжникът получава насрещна престация – най-често цена, която до осъществяване на принудителното изпълнение от кредитора, сумата може да не е налице. В този смисъл се приема, че затруднение за удовлетворяване на кредитора е налице и при продажба на имота по действителната му цена, респ. увреждане на кредитора по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД е налице и ако не е доказано съществуването на разлика между продажната цена на недвижимия имот, предмет на атакуваната разпоредителна сделка и средната пазарна цена на такъв имот.
Когато договорът е възмезден, законът изисква да се установи знание за увреждане у длъжника й у лицето, с което длъжникът е договарял. Само ако той е бил недобросъвестен, т. е. знаел е, че с тази сделка длъжникът уврежда кредиторите си, договорът ще бъде обявен за недействителен и спрямо третото лице приобретател. Установяване на знанието за увреждане е в тежест на ищеца, който следва да проведе пълно и главно доказване на субективната предпоставка на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД. Единствено при оборване на презумцията (предположението) за знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, тежестта на доказването е обърната – вместо ищецът кредитор да доказва знанието, ответниците трябва да докажат незнанието си, т. е. че не са знаели за увреждането, което сделката им ще предизвика.
Приетото с обжалваното решение по поставения правен въпрос не влиза в противоречие с посочената съдебна практика.
За да отхвърли иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД съдът е приел за безспорно от фактическа страна, че ищцата и първият ответник са обвързани от отношения на „кредитор-длъжник”, и че към момента на сключване на оспорената сделка ответникът не е погасил задължението си към ищцата. Съдът е приел, че с оглед цената, на която са продадени имотите, близка до данъчната оценка, може да се изгради предположение за намерение у ответника – длъжник да увреди ищцата – кредитор, чрез продажбата на свое имущество, но по делото е останало недоказано твърдението, че третото лице, с което длъжникът е договарял – приобретателят на имотите е знаело за увреждането. Това обстоятелство е останало недоказано, въпреки изричните указания на съда дадени по реда на чл. 146 ГПК, че ищцата носи доказателствената тежест да установи фактическия състав на иска на по чл. 135, ал. 1 – наличие на изискуемо вземане и знание у длъжника и третото лице – купувач по разпоредителната сделка за увреда на ищеца-кредитор, за което тя не сочи доказателства. За доказването на посочените факти са допустими както писмени, така и гласни доказателствени средства, каквито не са ангажирани по делото.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване. Наличието на установена задължителна съдебна практика, която е съобразена при постановяване на обжалваното решение изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателката ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 1500 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и списък по чл. 80 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 635 от 25.04.2014г. по в. гр. дело № 2250/2013г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА Х. К. да заплати на К. У. С., Т. О. С. и Д. Н. С. съдебни разноски в размер на 1500 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ